Инфлацията в САЩ е преодолима – какво да очаква Европа?

Докато в Съединените щати се наблюдава спад на инфлацията, Европа се бори с по-сложна икономическа ситуация. Еврозоната, чиято икономика е силно зависима от износа, понастоящем се намира на нестабилна почва. 

Заемите както от страна на потребителите, така и от страна на предприятията намаляха, а повишените разходи по заемите предполагат, че предстоят още икономически трудности.

През юли инфлацията в Съединените щати възлезе на 3.2%, а брутният вътрешен продукт (БВП) показа годишен ръст от 2.1% през второто тримесечие на 2023 г. За разлика от тях еврозоната отчете инфлация от 5.3% за същия месец, съчетана с оскъден растеж на БВП от $0.6%. Тези данни ярко илюстрират разликата между съдбите на председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл и президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Стратегията на Федералния резерв за повишаване на лихвените проценти изглежда дава положителни резултати в Съединените щати. От другата страна на Атлантическия океан обаче изглежда, че същият подход не постига подобни резултати. Освен това еврозоната едва избегна изпадането в рецесия, дефинирана като две последователни тримесечия на отрицателен растеж, като през първото тримесечие на настоящата година блокът отбеляза нулев растеж.

В допълнение към тези икономически показатели Goldman Sachs наскоро преразгледа оценката си за вероятността Съединените щати да изпаднат в рецесия през следващата година, като я намали от 20% на 15 %. За съжаление, същият оптимизъм не може да се разпростре върху еврозоната.

Няколко фактора допринасят за трудностите на еврозоната в управлението на инфлацията в сравнение със Съединените щати. Производственият сектор на блока, който съставлява една пета от неговия БВП, се свива. Освен това намаленото експортно търсене от страна на Китай и отслабващото нарастване на потреблението след Ковид оказват неблагоприятно въздействие върху европейските производствени предприятия.

Освен това секторът на услугите, който играе съществена роля в БВП, също преживява спад. С повишаването на лихвените проценти секторът на услугите понася удари, като потребителите избягват пътуванията и развлекателните дейности.

Все пак има и положителна страна под формата на исторически ниското ниво на безработица в еврозоната от 6.4%. Компаниите започнаха да наемат служители, за да отговорят на търсенето на стоки и услуги след Ковид пандемията. Освен това тенденцията за наемане на служители продължава, като в момента около 3% от наличните работни места са свободни. 

Според Capital Economics при сегашните темпове ще е необходимо време до 2026 г., за да може процентът на свободните работни места да се върне на нивата отпреди появата на Ковид.

Източник: Reuters