Първата в историята на еврозоната двуцифрена инфлация беше коригирана чрез по-пълна извадка от данни за септември.
И все пак виждаме силен ценови натиск в региона. Годишният темп на нарастване, който остава историчеси рекорден, вече е 9.9% вместо 10%, се казва в изявление на Eurostat от сряда в Люксембург.
Новите данни дават малко по-ниски стойности на инфлацията в страните, в които се наблюдават един от най-бързите темпове на увеличение на цените в Европа.
Избягването на двуцифрените стойности може да се окаже краткотрайно, тъй като енергийната криза в региона ескалира разходите на потребителите.
Предвид това подобна незначителна ревизия едва ли ще отклони вниманието на политиците от Европейската централна банка, които се готвят да повишат лихвените проценти следващата седмица със 75 базисни пункта.
Според проучване на Reuters на заседанието си на 27 октомври Европейската централна банка ще направи още едно рязко увеличение на лихвените проценти по депозитите и рефинансирането със 75 базисни пункта. Целта на тези мерки е да се ограничи инфлацията, която е пет пъти по-висока от целевата.
Инфлацията в еврозоната се повиши заради скока на цените на енергията, като веригите за доставки, които все още се възстановяват от COVID пандемията, бяха допълнително затруднени от инвазията на Русия в Украйна.
Голяма част от ценовия натиск се дължи на разходите за енергия. Тъй като не се вижда краят на конфликта между Русия и Украйна, близо 65% от 34-те анкетирани заявиха, че разходите за живот в еврозоната ще се влошат, като е вероятно да се влошат значително. Само 12 от тях смятат, че ще се подобрят.
Твърди се, че през това тримесечие средната инфлация ще достигне връхната си точка от 9.6%, което надхвърля очакванията от миналия месец. Очаква се след това тя постепенно да се понижи, но не и да достигне целевата стойност преди края на 2024 г., се казва в проучването.
ЕЦБ ще повиши лихвения процент по депозитите до 1.50%, а лихвения процент по рефинансирането до 2.00% следващия четвъртък. Това е мнението на преобладаващото мнозинство от анкетираните в проучването на Reuters сред повече от 60 икономисти.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Биткойн: Големите инвеститори търсят директна експозиция
Първото увеличение на лихвените проценти на ЕЦБ бе едва през юли, когато тя увеличи всички свои лихвени проценти с 50 базисни пункта, като доведе депозитната лихва до нула, за първи път от 2014 г. насам, и последва увеличение със 75 базисни пункта през септември.
Това беше бавно в сравнение с институции като Федералния резерв на САЩ, което допринесе за спада на еврото до нива под паритета спрямо щатския долар.
ЕЦБ обеща още повишения и започна дебат относно прекратяването на покупките на облигации на стойност 3.3 трилиона евро. Те са останали от борбата ѝ с дефлацията през последното десетилетие.
Очакваше се икономиката да нарасне с 3% през тази година, но да се задържи на едно ниво през 2023 г., преди да се върне към растеж през 2024 г. и да нарасне с 1.5%. В проучването от септември тези прогнози бяха 2.9%, 0.4% и 1.6%.
Някои експерти смятат, че подкрепените със злато стабилни монети могат да се превърнат в доминираща сила в световните финанси, предлагайки алтернатива на дигиталните активи, обвързани с щатския долар.
Известен крипто анализатор смята, че една голяма промяна може да доведе до вълна от нови инвеститори в дигиталните активи.
Някога крипто airdrop-ите бяха мощен инструмент за стимулиране на приема, но последният доклад на Binance подчерта нарастващите опасения относно справедливостта и прозрачността.
Съобщава се, че Tether, емитентът на популярната стабилна монета USDT, води преговори с водеща счетоводна компания за стартиране на цялостен одит на резервите на активите си, за да потвърди, че токените са подкрепени в съотношение 1:1.