Европа се справя с външния си дълг, но положението при САЩ е критично
23.10.2023 7:00 3 мин. четене Kosta Gushterov
В разгара на Ковид пандемията и руската инвазия в Украйна САЩ и Европа прибягнаха до широкообхватни заеми. Оттогава обаче финансовите им траектории се разминават, като САЩ поддържат високи дефицити, докато Европа е на път да ги намали значително.
Това е голяма промяна в сравнение с преди десетилетие, когато членовете на еврозоната бяха изправени пред фалит поради дефицитите след световната финансова криза. Понастоящем европейските правителства спазват фискална дисциплина, повлияна както от поуките от миналото, така и от регламентите на еврозоната, което особено липсва в САЩ.
През последните седмици доходността на държавните облигации в световен мащаб нарасна, което отчасти се дължи на нарастващия дефицит на САЩ. САЩ отчетоха дефицит от $1.7 трилиона (6.3% от БВП) за годината, приключваща на 30 септември, в сравнение с $1.4 трилиона (5.4% от БВП) за предходната година. Без счетоводна корекция, свързана със спряната програма за анулиране на студентски заеми, дефицитът щеше да се увеличи почти двойно до около $2 трилиона.
Обратно, в Европа се развива различен сценарий. МВФ прогнозира спад на комбинирания държавен дефицит на еврозоната от 3.6% от БВП през 2022 г. до 3.4% през 2023 г., като през 2024 г. той допълнително ще намалее до 2.7%.
Очаква се държавите, борещи се с кризата преди десетилетие, да имат значително по-малки бюджетни дефицити. Предвижда се дефицитът на Гърция да намалее от 2.3 % на 1.6 % от БВП, на Португалия – от 0.4% на 0.2%, а Ирландия е на път да отбележи втора поредна година на бюджетен излишък. Въпреки това страни като Италия и Франция продължават да имат дефицити от около 5% от БВП.
В перспектива, ако тези прогнози се запазят, европейските правителства вече няма да са основният двигател на ескалацията на световния дълг. МВФ приписва очакваното увеличение на държавните дългове с 1 процентен пункт главно на САЩ и Китай.
САЩ започнаха да изпреварват европейските дефицити през 2016 г., а заемите им ескалираха по време на пандемията. Изключително важно е, че изглежда няма ясна стратегия за намаляване на тези дефицити, като мненията за повишаване на данъците и намаляване на разходите се разминават. Фискалните правила на Европа, установени през 1993 г., предвиждат, че дефицитът не трябва да надвишава 3% от БВП. Въпреки че тези правила бяха временно преустановени поради пандемията и удължени по време на рязкото покачване на цените на енергията след нахлуването на Русия в Украйна, съществува ангажимент за възстановяване на фискалната предпазливост.
Европейските правителства се стремят към модифицирани правила, които да стимулират дългосрочни инвестиции, стимулиращи растежа, особено в екологични инициативи. Въпреки това консенсусът по тези промени остава трудно постижим, което може да доведе до връщане към предишните ограничения през 2024 г.
Обединеното кралство също така се стреми да намали бюджетния си дефицит под 3% от БВП, като въведе данъчни увеличения за ограничаване на дълговете. Някои европейски държави като Италия и Франция прогнозират по-бавно намаляване на дефицита от първоначално предвиденото, което потенциално крие риск от неспазване на насоките на Европейската комисия.
-
1
Как ще се развие фондовият пазар, ако Тръмп реформира Федералния резерв?
29.06.2025 14:00 2 мин. четене -
2
Акциите на Coinbase отчитат над 40% ръст през юни – какви са причините?
29.06.2025 16:00 2 мин. четене -
3
Законът GENIUS може да промени правната битка срещу До Куон
30.06.2025 9:30 1 мин. четене -
4
Какво разкриват новите данни от Брайън Армстронг за институционалния прием на криптовалутите
30.06.2025 7:00 2 мин. четене -
5
Ripple подаде заявление за национален банков лиценз
03.07.2025 8:00 2 мин. четене
Ключови икономически събития в САЩ, които да следим през следващата седмица
След седмица на рекордни печалби на американските пазари, инвеститорите пренасочват вниманието си към по-спокоен, но решаващ период от макроикономически събития.
Седмичен обзор: Ключови промени и важни събития в крипто екосистемата
Първата седмица на юли донесе забележителни постижения в крипто инфраструктурата, управлението и търговията.
ЕС рискува да изостане в областта на дигиталното финансиране – ето защо
Нежеланието на Европа да приеме стабилни монети и блокчейн технологията може да подкопае нейната парична суверенност и да маргинализира еврото в следващата фаза на глобалните финанси, според бившия член на управителния съвет на Европейската централна банка Лоренцо Бини Смаги.
Toncoin стартира нова стейкинг инициатива със съдействието на ОАЕ
Toncoin (TON) обяви ексклузивно партньорство с Обединените арабски емирства (ОАЕ), за да предложи на потребителите път към желанната 10-годишна Златна виза за ОАЕ чрез крипто стейкинг.
-
1
Как ще се развие фондовият пазар, ако Тръмп реформира Федералния резерв?
29.06.2025 14:00 2 мин. четене -
2
Акциите на Coinbase отчитат над 40% ръст през юни – какви са причините?
29.06.2025 16:00 2 мин. четене -
3
Законът GENIUS може да промени правната битка срещу До Куон
30.06.2025 9:30 1 мин. четене -
4
Какво разкриват новите данни от Брайън Армстронг за институционалния прием на криптовалутите
30.06.2025 7:00 2 мин. четене -
5
Ripple подаде заявление за национален банков лиценз
03.07.2025 8:00 2 мин. четене
От кого САЩ вземат пари на заем? Отговора е: от никого! На САЩ им трябват пари и си ги напечатват толкова колкото им трябват! Но Европа това не може да го направи от което САЩ печели тъй като всички работят с долара или през долара. Речеш ли да мръднеш само и следват санкции или запор на парите. Както се казва: в САЩ е и сиренето и ножа. Останалия свят за сега нищо не може да направи защото САЩ работят на принципа „разделяй и владей“ и „моркова и тоягата“.