Европейската централна банка (ЕЦБ) взе решение да спре серията си от повишения на лихвените проценти, с което отбеляза значителна промяна в политиката си от създаването на еврото, поради нарастващите опасения относно икономиката на еврозоната.
Този ход, широко очакван във финансовите среди, означава първия случай от повече от година насам, в който ЕЦБ реши да запази стабилни лихвените проценти по основната си политика.
Това решение идва след поредица от десет предишни повишения на лихвените проценти в отговор на ескалиращите разходи за живот. Въпреки че инфлацията продължава да е над целевото равнище на банката от 2%, нараснаха опасенията относно потенциалните последици от по-нататъшни увеличения на лихвените проценти за европейските икономики.
Вече има предупреждения за потенциална рецесия в зоната на единната валута, които до голяма степен се дължат на спада в Германия. В тази страна, която се бори със спад в производството, бизнес активността се свива за четвърти пореден месец през октомври.
През септември инфлацията в цялата еврозона отбеляза забележителен спад от 5.2% през август до 4.3%. Година по-рано този показател бе 9.9%, което бе следствие от рязкото повишаване на световните цени на енергията след руското нахлуване в Украйна.
Все пак повишените разходи по заеми, трайно повишените цени на енергията и по-широкото забавяне на международната търговия оказват по-неблагоприятно влияние. Германия, която е най-голямата икономика в Европа, е особено засегната.
Проучванията в сферата на бизнеса разкриват, че активността в частния сектор в Германия продължава да се свива за четвърти пореден месец през октомври, което е показателно за потенциална рецесия, която вече е в ход. Ключовият индустриален сектор на Германия бе подложен на пореден удар, когато акциите на инженерния гигант Siemens Energy се сринаха, което предизвика искане за помощ от правителството, след поредица от технически неуспехи и повишени разходи в подразделението му за вятърни турбини.
В понеделник Bundesbank, централната банка на Германия, посочи, че икономиката на страната вероятно ще се свие през третото тримесечие на 2023 г. След като отбеляза нулев растеж през второто тримесечие, през първите три месеца на годината германската икономика се сви с 0.1%. Икономистите смятат, че две последователни тримесечия на спад на икономическото производство са показателни за рецесия.
Маркъс Брукс, главен инвестиционен директор в Quilter Investors, изрази съмнение, че ЕЦБ ще продължи да повишава лихвените проценти. Той подчерта, че фокусът вероятно ще се измести към намаляване на лихвените проценти предвид липсата на икономически растеж – предизвикателство, пред което са изправени централните банки в момента.
Макар че икономиките умело са успявали да поддържат лихвените проценти на това равнище, без да изпаднат в пълноценна рецесия, сегашният опит на Германия е различен и други страни може да се възприемат по подобен начин в подобна ситуация.
Робърт Кийосаки, известен с книгата си “Богат татко, беден татко”, подчерта неотложната заплаха от нарастващия американски дълг, който само през ноември е нараснал с $240 милиарда.
Богатството на милиардерите нарасна значително през тази година благодарение на процъфтяващия фондов пазар, който се характеризира с над 20-процентно увеличение на индекса S&P 500 и над 50-процентно увеличение на Nasdaq 100 от началото на годината.
Европейските законодатели постигнаха новаторско споразумение за регулиране на изкуствения интелект (AI), което проправя пътя за цялостен закон за AI в западните държави.
По време на годишната среща на върха на БРИКС 2023 алиансът обяви разширяване на дейността си с участието на шест държави.