Европейската централна банка (ЕЦБ) наскоро обяви седмото си поредно увеличение на лихвения процент от юли насам, като последното увеличение е най-малкото досега - 0.25%.
По време на изказване на пресконференция във Франкфурт, Германия, Кристин Лагард, председател на ЕЦБ, отбеляза, че въпреки спадането на инфлацията от върховото ѝ равнище от над 10% през октомври до 7%, тя все още се счита за твърде висока.
ЕЦБ пренесе ефективно предишните повишения на лихвените проценти във финансовата индустрия на еврозоната, но не е ясно как те ще се отразят на реалната икономика.
Бъдещите решения на банката ще се съсредоточат върху връщането на инфлацията към средносрочната ѝ цел от 2% и запазването на лихвените проценти на тези равнища толкова дълго, колкото е необходимо.
От друга страна, неотдавнашните повишения на лихвените проценти оказаха забележим ефект върху заемането на средства в еврозоната, като през последните месеци исканията за кредити от домакинствата и компаниите намаляха, както съобщава Reuters.
Макар че повишаването на лихвените проценти оказва влияние върху заемането на средства, има опасения, че то ще се отрази и на икономическия растеж в еврозоната, който през първите три месеца на 2023 г. е едва 0.1%, според The Associated Press.
Съобщението на ЕЦБ последва решението на Федералния резерв на САЩ да повиши основния си лихвен процент с четвърт процент, което показва, че това може да е последното увеличение за известно време.
По време на пресконференцията обаче Лагард не даде такива индикации, заявявайки:
„Tова е пътуване. Все още не сме пристигнали.“
Инфлацията в еврозоната се повиши рязко през миналата година, като цените на горивата се повишиха поради нахлуването на Русия в Украйна и въпреки че оттогава цените намаляха, потребителските разходи остават високи.
Централната банка на Литва се обърна към Robinhood за допълнителна информация относно нововъведените си продукти за търговия с токенизирани акции, след като OpenAI публично се дистанцира от инициативата.
Докато президентът Тръмп ускорява стратегията си за мита преди крайния срок на 1 август, нови писма от Белия дом разкриват официални търговски предупреждения, изпратени до редица държави, включително Тунис, Камбоджа, Индонезия и други.
Технологичният милиардер Илон Мъск представи ново политическо движение, наречено „America Party“, което позиционира като пряко предизвикателство към дългогодишната двупартийна система в Съединените щати.
Властите на Обединените арабски емирства официално отрекоха информациите, свързващи собствеността или участието в Toncoin (TON) с правото на дългосрочна виза, като определиха разпространяващите се твърдения като неточни и подвеждащи.