Дългът на САЩ се е увеличил с $677 милиарда само за три месеца

Наскоро правителството на САЩ увеличи баланса си с повече от половин трилион долара в рамките на три месеца.

Според данни от Debt to the Penny държавният дълг е нараснал от $33.896 трилиона на 27 декември до $34.573 трилиона на 27 март, което представлява увеличение с $677 милиарда.

Лари Финк, главен изпълнителен директор на BlackRock, най-голямата компания за управление на активи в света, изрази сериозна загриженост относно нарастващия дълг. В неотдавнашно съобщение, адресирано до акционерите, Финк се обърна към несигурното състояние на американския финансов пейзаж.

Той заяви:

В Америка спешността на ситуацията е безпрецедентна, откакто си спомням. От началото на пандемията САЩ са натрупали приблизително $11.1 трилиона нов дълг. Самият размер на дълга обаче е само част от проблема. Също толкова тревожен е и лихвеният процент, който Министерството на финансите е задължено да плаща по този дълг.

Само преди три години лихвеният процент по 10-годишните държавни облигации беше под 1%. В момента той е надхвърлил 4 %, което означава опасен скок от 3 процентни пункта. Ако тези лихвени проценти се запазят, това означава допълнителни трилиони долари за лихвени плащания през следващото десетилетие.

Защо този скок на дълга представлява заплаха сега? В миналото Америка е успявала да обслужва старите си дългове чрез емитиране на нов дълг под формата на държавни ценни книжа. Макар че този подход е бил функционален досега, нараства несигурността по отношение на това дали инвеститорите ще продължат да се снабдяват с тези ценни книжа в такива огромни количества или при сегашната им премия. Понастоящем около 30% от американските държавни ценни книжа се държат от чуждестранни лица. Очаква се този дял да намалее, тъй като все повече държави укрепват вътрешните си капиталови пазари.

Освен това Финк твърди, че балонизиращият се дълг представлява реален риск за фискалното благосъстояние на страната:

Все повече лидери трябва да признаят ескалиращото дългово бреме в Америка. Съществува мрачен сценарий, при който американската икономика ще се превърне в огледало на японската в края на 90-те и началото на 2000-те години, характеризираща се с превишаване на дълга над БВП, което ще завърши с периоди на строги икономии и икономическа стагнация.

Америка, обременена с прекомерен дълг, ще бъде изправена пред огромни предизвикателства в борбата с инфлацията, тъй като създателите на паричната политика ще бъдат възпрепятствани да повишат лихвените проценти, без да утежнят и без това неустойчивото задължение за обслужване на дълга.

Въпреки тревожната траектория Финк твърди, че дълговата криза не е неизбежна:

Макар че фискалната предпазливост би могла да подпомогне до известна степен смекчаването на дълговото бреме, перспективата за значително намаляване на дълга чрез повишаване на данъците или съкращаване на разходите изглежда плашеща както от политическа, така и от математическа гледна точка. Съществува обаче алтернативен подход отвъд данъчното облагане и строгите икономии и това е насърчаването на икономическия растеж. Устойчив ръст на БВП от средно 3% (в реално изражение) през следващите пет години би могъл да запази съотношението на дълга към БВП на страната на 120% – значително, но все пак управляемо ниво.

Важно е да се подчертае, че постигането на 3% растеж е амбициозно начинание, особено в светлината на застаряващата работна сила. Тази цел налага фундаментална промяна в ориентацията на политиката. Решаването на проблемите, свързани с дълга, вече не трябва да се ограничава до данъчно облагане и намаляване на разходите. Вместо това страната трябва да даде приоритет на политиките за насърчаване на растежа, включително използването на капиталовите пазари за укрепване на един от най-мощните катализатори на растежа: развитието на инфраструктурата, особено в енергийния сектор.