Глобалният икономически растеж изглежда се разширява, като последните проучвания показват засилване на бизнес активността през май както в САЩ, така и в еврозоната.
През 2023 г. еврозоната преживя свиване на икономиката си поради фактори като рязкото покачване на цените на енергията и храните след нахлуването на Русия в Украйна, както и последвалото повишаване на лихвените проценти с цел контролиране на инфлацията.
Обратно, през същия период икономиката на САЩ отбеляза стабилно разрастване, което доведе до значителна разлика в растежа между двата региона. Неотдавнашните данни обаче сочат съживяване и на двете икономики, като в САЩ се наблюдават признаци на подновено ускоряване, а в еврозоната – на по-силен растеж.
Индексът S&P Global Flash U.S. Composite PMI, който измерва активността както в производствения сектор, така и в сектора на услугите, достигна 25-месечен връх през май, което свидетелства за стабилна експанзия. По подобен начин бизнес активността в еврозоната се разширява за трети пореден месец, като общият съставен PMI (Индекс на мениджърите по покупките) достига най-високото си ниво от една година насам.
Германия, която е ключов фактор в еврозоната, бе водеща в повишаването на активността, което се дължеше на силния сектор на услугите и подобрението в промишлеността. Проучванията обаче показаха забавяне на икономиката на Обединеното кралство след силното начало на годината, което накара министър-председателя Риши Сунак да призове за изненадващи избори.
Освен това проучванията сочеха по-нататъшно ускоряване на индийската икономика и оживление в Япония след свиването ѝ през първото тримесечие. Същевременно в Австралия през май се наблюдава леко забавяне на растежа.
Въпреки положителните показатели продължават да съществуват опасения относно инфлацията и нарастването на заплатите. Макар че бизнесът отчете по-бавно нарастване на цените, растежът на заплатите в еврозоната надхвърли очакванията, което може да усложни плановете на Европейската централна банка (ЕЦБ) за понижаване на лихвените проценти.
Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос подчерта несигурността около бъдещите понижения на лихвените проценти, като посочи, че ЕЦБ ще следи внимателно икономическите данни, преди да вземе решения. Икономистите предполагат, че продължаващата устойчивост на икономиката на еврозоната може да доведе до по-предпазлив подход към понижаването на разходите по заемите след първоначалния ход на ЕЦБ.
Федералният резерв остави целевия диапазон на 4.25–4,50% за четвърто поредно заседание и дискретно намали очакванията си за облекчаване на паричната политика до 2026 г.
Икономистът Питър Шиф охлади ентусиазма по отношение на твърденията, че стабилните монети, обвързани с долара, ще подкрепят статута на САЩ като резервна валута.
Технологичните акции все още имат достатъчно място за растеж, твърди Дан Айвс, ръководител на проучванията на Wedbush Securities.
След двудневно заседание, Федералният резерв остави основния лихвен процент без промяна на ниво от 4.4% — точно както очакваха пазарите.