Българският парламент одобри нов закон, който официално въвежда регулации за криптоактиви, базирани на европейското законодателство.
Приет с 133 гласа, законът има за цел да синхронизира българската нормативна база с ключови регламенти на ЕС, като MiCA, TFR и DORA.
Това е първият мащабен опит страната да въведе конкретни правила за крипто сектора. Законът дефинира понятия като „токен“ и „криптоактив“, определя кои институции ще отговарят за надзора и лицензирането, и дава възможност за т.нар. „паспортизация“ – лиценз, признат из цяла Европа.
БНБ ще наблюдава токените за електронни пари, а КФН ще отговаря за активи с покритие и лицензи за оператори.
Въпреки това, в индустрията има опасения. Основна критика е разминаването между националните и европейските срокове за издаване на лиценз – България залага 6 месеца, докато MiCA предвижда 60 работни дни. Това може да постави страната в неравностойна позиция спрямо по-гъвкави юрисдикции в ЕС.
Според експерти, регулацията е необходима стъпка към узряване на пазара, но бъдещето ще зависи от ефективността на прилагането ѝ и административната готовност на институциите.
Кънектикът предприе ясни стъпки, за да изключи дигиталните активи от правителствените дела.
Швейцария се готви да започне автоматичен обмен на данни за крипто активи с над 70 държави, включително всички държави-членки на ЕС и Обединеното кралство, като част от по-широка инициатива за международна данъчна прозрачност.
Докато Европейският съюз се подготвя за следващата фаза на надзора върху криптовалутите, регулаторните органи насочват вниманието си към децентрализираните финанси (DeFi) – без да имат ясна дефиниция за това какво всъщност означава децентрализация.
В изненадваща промяна Русия отложи плановете си за разширяване на репресиите срещу крипто майнинга, като избра икономическата стабилност пред по-строгия контрол върху енергията.