По време на неотдавнашната среща на върха на БРИКС, алиансът, разкри плановете си да присъедини към себе си шест нови държави членки.
Това разширяване на БРИКС, ръководено главно от Китай в рамките на ескалиращото му съперничество със Съединените щати, се възприема от анализаторите като усилие на Пекин да превърне групата в платформа, противопоставяща се на западното влияние. Тази ситуация поставя Индия, чиито връзки със западните държави стават все по-силни, в деликатно положение.
Освен това се изразява загриженост относно потенциално засиленото влияние на Китай върху разширения БРИКС, особено от гледна точка на Делхи.
Сформираната през 2006 г. неформална група на Бразилия, Русия, Индия и Китай, с прогнозата тези нововъзникващи икономики да поемат водеща роля в световната икономика до 2050 г., създаде алианса БРИКС. Южна Африка се присъедини към него през 2010 г. С течение на времето БРИКС се превърна във форум, в който тези държави обсъждат икономически въпроси, отнасящи се до незападния свят.
По-специално БРИКС създаде Новата банка за развитие като алтернатива на доминираните от Запада институции като Световната банка.
Множество нововъзникващи държави проявиха голям интерес към присъединяване към БРИКС. Южна Африка, която председателства групата тази година, съобщи, че приблизително 22 са подали молби за членство.
Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства бяха официално поканени да се присъединят към БРИКС от януари 2024 г. Освен това, въпреки че конкретните критерии за включване не бяха оповестени, възможността за по-нататъшно разширяване остава отворена.
Експертите тълкуват това разширяване на БРИКС като повлияно предимно от Китай. Зиянда Стюурман, старши анализатор за Африка в Eurasia Group, го описа като внимателно договорена стратегия, организирана от Китай.
Сушант Синг, старши научен сътрудник в Центъра за политически изследвания, приписва на Китай мотива да противодейства на изолацията си в Индо-Тихоокеанския регион поради партньорството на Съединените щати с държави като Индия, Япония и Австралия.
Харш В. Пант, вицепрезидент по проучванията и външната политика във Фондация “ Observer Research“, подчерта, че Китай възприема БРИКС, в който членуват представители на глобалния Юг, като геополитически противовес на доминирани от Запада форуми като Групата на седемте (Г7).
Стремежът на Китай да оформи разширения БРИКС в антизападна коалиция поставя Индия в сложна ситуация.
Това е така, защото стратегическите и икономическите връзки на Индия със Запада, особено със Съединените щати, значително се задълбочиха в последно време.
Анкит Тивари, изследовател в базирания в Делхи Съвет за стратегически и отбранителни изследвания, изрази загриженост в The Interpreter на 22 август, подчертавайки потенциала на Пекин да внуши „антизападен“ аспект в рамките на блока.
Укрепването на връзките на Индия със западните държави е видно от честото ѝ участие в срещите на върха на Г-7 през последните години.
Следователно, според обяснението на Пант, Индия няма истинско намерение да превърне това в антизападна платформа.
Въпреки това Пант добави, че присъствието на Индия има до известна степен смекчаващ ефект върху възможността БРИКС да възприеме антизападна позиция. Остава обаче въпросът дали Индия може да постигне това сама.
По подобен начин Атул Мишра, доцент по международни отношения в университета „Шив Надар„, отбеляза, че макар Китай, Иран и Русия да могат да внесат антизападен елемент поради антизападните си позиции, не е задължително да се гарантира, че форумът ще възприеме антизападна позиция.
Мишра подчерта, че други участници като Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия и Аржентина клонят към международно сътрудничество, а страни като Бразилия, Южна Африка и Индия подкрепят неприсъединяването, което прави антизападната ориентация малко вероятна.
Съществува и опасение, че засиленото влияние на Китай върху новоприетите членове на БРИКС може да доведе до загуба на част от влиянието на Индия в рамките на блока.
Мишра изрази мнение, че гласът на Индия не е отслабнал в БРИКС, тъй като платформата не е значително институционализирана за изразяване на мнения. Въпреки това той призна възможността сферата на влияние на Индия да се свие поради по-големите възможности и влияние на Китай върху новите членове. Това представлява предизвикателство за дипломатическите усилия и международния политически опит на Индия.
Подобно мнение изрази и Ашок Канта, бивш посланик на Индия в Китай, който предупреди БРИКС да не приема геополитически дневен ред с „китайски характеристики„, което показва антизападната позиция на Пекин.
Канта подчерта, че Индия трябва да остане предпазлива по отношение на потенциала на Китай да направлява дневния ред и бъдещата посока на БРИКС, като се има предвид позицията му на най-влиятелната държава и най-голямата икономика в групата. Той предположи, че Индия се нуждае от прецизна стратегия, за да попречи на Китай да доминира в групата и да прокарва стратегическите си интереси.
Въпреки че подходът, който Индия ще предприеме, за да се ориентира в тази нова динамика в БРИКС, остава несигурен, Пант предположи, че в тази фаза на разширяване Индия ефективно е запазила определено ниво на влияние в групата.
Той отбеляза, че Индия е успяла да постигне ясни насоки и консенсус, както и да гарантира, че новоприетите членове, повечето от които имат тесни и силни връзки с Индия, са в съответствие с нейните цели.
Представителката на парламента на Невада, Сузи Лий е подложена на проверка след нейната инвестиция в германската отбранителна компания Rheinmetall AG.
След последния ход на президента Тръмп за налагане на мащабни мита, тревожността на пазара се увеличава, а крипто-базираните платформи за прогнози сигнализират за нарастващо убеждение, че на хоризонта се задава рецесия в САЩ.
Антъни Помплиано се противопоставя категорично на неотдавнашния стремеж на Доналд Тръмп да отстрани председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, като предупреди, че подобен ход може да навреди на доверието във финансовата система на САЩ.
Докато Вашингтон се отегли от правоприлагането срещу Coinbase, Орегон се активизира.