БРИКС: Притесненията за долара и ролята на китайската валута

През последните няколко години сред висшите политици от БРИКС нараства загрижеността относно доминиращата роля на долара и неговото въздействие върху макроикономиката на развиващите се пазари.

Тази загриженост се засили от значителното повишаване на лихвените проценти в развитите икономики, което предизвика предупрежденията на управителя на централната банка на Южна Африка през април 2023 г. за повишения риск за развиващите се пазари. Той наблегна на потенциала за повишена уязвимост към обезценяване на валутата и инфлация поради тази динамика.

Статия от известна платформа на Китайската комунистическа партия през ноември 2023 г. изтъкна последиците от неотдавнашните решения на паричната политика на САЩ, оформяйки ги като „доларов прилив“, който извлича богатство от други държави, особено от развиващите се. По подобен начин в статия, публикувана от централната банка на Индия през 2023 г., се изтъкват присъщите на глобалната роля на долара недостатъци, като се свързват слабостите в американската икономика с нарушенията и непропорционалните загуби, които се изпитват извън САЩ.

Тези опасения придобиват значимост, тъй като трите поканени страни от БРИКС – Аржентина, Египет и Етиопия – се борят с остър недостиг на долари и висока инфлация. През 2023 г. Аржентина и Етиопия се сблъскаха с такъв остър недостиг, че неофициалните обменни курсове бяха почти два пъти по-високи от официалните. В Египет през юни 2023 г. нетните чуждестранни активи на банковата система достигнаха рекорден дефицит.

Нарастващите равнища на дълга в тези държави, съчетани с повишаващите се лихвени проценти в развитите икономики, поставят предизвикателства пред преодоляването на недостига на долари чрез емитиране на дълг в долари поради ограничения интерес на инвеститорите.

Освен това ескалиращите лихвени проценти в развитите икономики пренасочиха капитали от активи на нововъзникващите пазари, засилвайки курса на долара спрямо валутите на нововъзникващите пазари. Това рязко засилване на долара, съчетано с последствията от конфликта между Русия и Украйна върху цените на храните и енергията, увеличава разходите за внос на стоки с доларови цени в нововъзникващите пазари, което засилва икономическото напрежение.

През октомври 2023 г. темповете на инфлация рязко нарастват в Аржентина (143%), Египет (36%) и Етиопия (29%). Високите нива на заеми и разходи на правителствата са значителен фактор за тази инфлация.

Международният валутен фонд (МВФ) разгърна програми в Египет и Аржентина, а в Етиопия се водят преговори. Успехът на тези програми обаче е поставен под въпрос, като някои политици от БРИКС отправят критики, че програмите на МВФ задушават икономиките, като например забележката на президента на Бразилия за задушаващото въздействие върху Аржентина.

Забелязва се изместване към използване на местни валути и интервенции, които не са свързани с долари, като решения на икономическите предизвикателства, пред които са изправени развиващите се пазари. Индия например насърчава увеличаването на транзакциите в рупии със засегнатите икономики като начин да се засили тяхната устойчивост срещу бедствия.

На фона на геополитическото напрежение и недостига на долари се очертава тенденция за набиране на популярност на финансови канали, изградени върху местните валути на страните от БРИКС, особено при юана. Въпреки че употребата му нараства обаче, юанът все още изостава значително от долара при глобалните транзакции. Ръстът на използването на ренминби в трансгранични транзакции включва предимно китайски страни, макар и с известно разширяване на търговските плащания между Русия и други държави.

Усилията за стимулиране на интернационализацията на ренминби включват офшорни клирингови банки, суап линии на PBOC и Китайската система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS). Тези инструменти улесняват транзакциите в юанти извън Китай, като засилват използването му в световен мащаб. Няколко държави от БРИКС възприеха тези механизми, като Бразилия създаде първата си клирингова банка за ренминби, а Русия увеличи участието си в CIPS.

По-специално, двустранно споразумение за суапова линия между Китай и Саудитска Арабия през 2023 г. имаше за цел да улесни плащанията на юанти за петрол, което е сигнал за усилията за засилване на трансграничното му използване. Подобни инициативи в Египет, Южна Африка и Иран също имат за цел да стимулират използването на юана в търговията и финансовите транзакции.

Тези инициативи показват постепенно преминаване към диверсифицирано използване на валутата, отдалечаване от зависимостта от долара, особено в търговските отношения между държави, изпитващи недостиг на долари.