Неотдавнашните събития във финансовия сектор насочиха вниманието към промени в глобалната икономическа динамика, които могат да окажат положително въздействие върху БРИКС.
Европейската централна банка (ЕЦБ) наскоро оповести значителен неуспех, отбелязвайки първата си голяма загуба от две десетилетия насам, възлизаща на 1.3 милиарда евро за финансовата 2023 г., което е отклонение от печелившата ѝ серия от 2004 г. насам.
Този спад може да се дължи на различни фактори, по-специално на ескалацията на лихвените проценти поради широко разпространения глобален инфлационен натиск. ЕЦБ очаква нови предизвикателства през следващите години; банката обаче уверява заинтересованите страни, че тези неуспехи няма да попречат на ефикасността ѝ при изпълнението на паричната политика.
Скокът на лихвените проценти в Европа, достигнал историческото равнище от 4% в периода юли 2022 г. – септември 2023 г., произтича от многостранни причини, включително усилията за икономическо възстановяване след пандемията и геополитическото напрежение, като например конфликта между Русия и Украйна. Смущенията в енергийните доставки в резултат от конфликта изостриха ситуацията. Освен това през 2023 г. ЕЦБ бе изправена пред нетна загуба от лихви в размер на 7.19 милиарда евро, което е в рязък контраст с отчетените през 2022 г. 900 милиона евро приходи.
В отговор на тези предизвикателства ЕЦБ подчертава финансовата си устойчивост, позовавайки се на значителните си капиталови резерви и сметки за преоценка, които към края на 2023 г. възлизат на 46 милиарда евро. Стратегиите за смекчаване на последиците включват решението да не разпределя печалби на националните централни банки от еврозоната за финансовата 2023 г., като вместо това предпочита да абсорбира загубата в баланса си, за да компенсира бъдещите печалби.
Затрудненията на ЕЦБ съвпадат с по-широка тенденция, наблюдавана в други централни банки, като германската Бундесбанк и Швейцарската национална банка, които се борят с подобни икономически насрещни ветрове. През същия период Съединените щати също се сблъскаха с нарастващ инфлационен натиск и последващо повишаване на лихвените проценти.
Макар и традиционно позициониран срещу западните сили, блокът БРИКС може да открие стратегически възможности в условията на тези събития, особено що се отнася до стремежа му към по-значима глобална роля и потенциала за нова валутна парадигма. Уязвимостта на еврото на фона на инфлационните предизвикателства и финансовите затруднения на ЕЦБ могат да предложат възможности за експанзия на БРИКС, като евентуално разширят влиянието си в Европа. Докладите сочат нарастващ интерес от страна на държави, включително някои от Европа, които обмислят присъединяване към блока на БРИКС през 2024 г., което е сигнал за потенциални промени в икономическите съюзи.
Според главния оперативен директор на Bitwise Мат Хуган класическият четиригодишен цикъл на крипто пазара, дълъг период от време, задвижван от пониженията на цената на Биткойн и поведението на инвеститорите, губи значението си.
Strategy, компанията, известна преди като MicroStrategy, обяви цената на ново набиране на капитал в размер на $2.47 милиарда чрез първично публично предлагане на привилегировани акции с променлив лихвен процент (STRC).
Нов доклад на MEXC разкрива поразителна смяна на поколенията в поведението при търговия с криптовалути: Търговците от поколението Z бързо възприемат инструментите с изкуствен интелект като основни компоненти на своята стратегия.
Крипто пазарът загуби 1.02% през последните 24 часа, воден от резкия спад на Биткойн и отслабващия интерес към алткойните.
На БРИКС му се иска, ама засега не става. Факт.