Китайската народна република, член на БРИКС, се превърна в най-големия кредитор в световен мащаб, като развиващите се страни й дължат общо $1.1 трилиона.
Тази значителна задлъжнялост се дължи на стратегическото предоставяне на заеми от страна на Китай на различни държави, особено на тези, които са изправени пред икономически предизвикателства, за финансиране на изграждането на критична инфраструктура като пристанища, пътища и железопътни линии, като по този начин се улеснява международната търговия.
Последните доклади разкриват, че Китай е отпуснал заеми на над 150 държави, като приблизително 80% от тях са държави, които изпитват финансови затруднения.
Преди десетилетие президентът Си Дзинпин представи амбициозна глобална инфраструктурна инициатива, която се простира от Ангола до Уругвай и Шри Ланка. Тази инициатива имаше за цел да отговори на икономическите нужди на държавите в затруднено положение. Финансовият обхват на Китай е особено широк в Африка, Южна Америка и Азия.
Въпреки че Китай се позиционира като кризисен мениджър, предлагащ финансова подкрепа на икономики в затруднено положение, възникнаха опасения поради предполагаемия контрол, който страната упражнява върху пристанищата на държавите длъжници.
Страните, които не успяват да изпълнят задълженията си за изплащане, са изправени пред риска Китай да поеме контрола над техните пристанища, като на практика завземе жизненоважни активи. Международната общност критикува Китай, че използва финансовите кризи в своя полза. Въпреки това Китай, член на БРИКС, отхвърля твърденията за пристанищен контрол, заявявайки, че той не попада в тяхната юрисдикция.
Докладите сочат, че тези превземания на пристанища често се извършват дискретно и извън непосредствения надзор на националните институции в страните с ниски и средни доходи. Според докладите възможността за достъп до обезпечения без съгласието на кредитополучателя се е превърнала в ключов елемент в двустранния кредитен портфейл на Китай.
Влиянието на Китай се простира отвъд събирането на дългове, тъй като той активно преследва стратегии за доминиране в световния финансов сектор. Това включва пропагандиране на използването на местни валути в международната търговия и насърчаване на други държави да намалят зависимостта си от щатския долар.
Биткойн може би вече привлича вниманието на най-големите държавни инвеститори в света, но според Антъни Скарамучи от SkyBridge Capital, истинският поток няма да започне, докато Вашингтон не осигури регулаторна сигурност.
Анонимен крипто трейдър с псевдоним Джеймс Уин шокира трейдинг общността с невероятни печалби на Hyperliquid, децентрализирана борса, която набира популярност сред играчите с висока степен на риск.
Във Вашингтон се заражда нова полемика, след като няколко сенатори от Демократическата партия поискаха разследване на предполагаемите връзки на президента Доналд Тръмп с крипто гиганта Binance.
В сектора на изкуствения интелект набира скорост, след като се появиха информации, че администрацията на Тръмп планира да отмени строгите правила за износ на чипове, въведени от президента Байдън.
150 държави ще изплатят на кукуво лято.
Четете,бре.
В тяхната “ библия“( Китайската) пише,че през 3000_та година всичко на света ще е Китайско.
От стоките до хората.Бавно ,но сигурно,вървят на там.
За 20 години Китай направи за Африка повече отколкото колонизаторите за 400 години.Пътища, пристанища, болници, училища