Преди Мохамед бин Салман да се издигне като фактически лидер на Саудитска Арабия, той беше неизвестен млад принц, чието бъдещо глобално влияние беше неясно.
Именно президентът на Обединените арабски емирства (ОАЕ) шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян изигра ключова роля за извеждането на Мохамед в светлината на международното внимание.
В средата на 2010 г., когато Мохамед бързо се издигна в саудитската кралска йерархия и стана министър на отбраната преди да навърши 30 години, шейх Мохамед предвиди потенциала му и се погрижи името му да намери отзвук в западните политически кръгове.
Този съюз между шейх Мохамед и престолонаследника Мохамед оформи значително геополитическия пейзаж в Близкия изток. Въпреки това, когато стремежът на Мохамед към власт се засили, тяхното някога силно партньорство започна да се разпада.
Бързото издигане на саудитския престолонаследник Мохамед през последните години създаде сложни отношения с шейх Мохамед, когото мнозина смятат за негов ментор. Неумолимият стремеж на Мохамед към слава обтегна отношенията между съседните държави, излагайки на риск регионалната стабилност.
Историческото напрежение между Саудитска Арабия и ОАЕ е фон за тази променяща се динамика. Спорът за Бураими през 50-те години на ХХ век и уреждането на границите през 70-те години оставиха емирците да се чувстват ощетени и едва Арабската пролет ги сближи със споделената загриженост за Катар. Въпреки тези предизвикателства двете нации намериха допирни точки и укрепиха съюза си.
През последните години се наблюдава ескалация на съревнованието им за регионално господство. Икономическото предимство на ОАЕ, което се крепи на статута на Дубай като бизнес център, е изправено пред огромно предизвикателство от амбициозния план на Мохамед „Визия 2030“. Тази инициатива за трансформация, включваща перспективни проекти като „The Line“ и насочена към сектори като развлеченията и пътуванията, се конкурира пряко с жизненоважни отрасли в ОАЕ.
Стратегическите стъпки на Саудитска Арабия, включително пускането на Riyadh Air и придобиването на футболния клуб Newcastle United, показват готовност да оспори пряко влиянието на ОАЕ. Освен това предстоящите разпоредби, задължаващи чуждестранните компании да установят регионални централи в Саудитска Арабия, са сигнал за съществена промяна в баланса на силите.
Дръзките политически маневри на престолонаследника принц Мохамед, като антикорупционната чистка през 2017 г. и инцидента с Джамал Хашоги през 2018 г., породиха опасения относно неговите неконтролирани амбиции. Конфликтът в Йемен подчертава нарастващото разминаване между двете държави, като Саудитска Арабия подкрепя йеменското правителство, а ОАЕ – сепаратистка група.
Развиващата се динамика между Саудитска Арабия и ОАЕ има далечни последици не само за региона на Персийския залив, но и за световната геополитика. Намирането на деликатен баланс между съответните им интереси и стремежи ще бъде от решаващо значение за предотвратяване на по-нататъшна дестабилизация в Близкия изток.
Навигацията в тези сложни отношения ще бъде решаваща задача за двете държави през следващите години. Тъй като те се борят за регионално надмощие, последиците от ескалиращото съперничество заплашват да надхвърлят границите на Персийския залив, оказвайки влияние върху по-широката международна общност.
Докато пазарите реагират нервно на новите търговски мерки на президента Тръмп, основателката на ARK Invest Кати Ууд заема противоположна позиция: Тя вярва, че настоящите сътресения в крайна сметка могат да отворят пазарите и да доведат до дългосрочен растеж.
С бавното изместване на глобалния баланс на финансовата мощ, Китай предприема стратегически ходове, за да превърне юана в сериозна алтернатива в международната търговия.
Въпреки последните признаци на икономическа сила, милиардерът инвеститор Стив Коен остава предпазлив относно перспективите за САЩ, предупреждавайки, че растежът може да се забави повече, отколкото пазарите са склонни да признаят.
Вълна от икономически тревожни сигнали разклаща доверието във финансовото състояние на Япония.