Традиционните банки ощетяват клиентите си, като не отразяват инфлационните промени в лихвените проценти по спестовните сметки.
Средната лихва по тези сметки в САЩ е 0.3% – номинален процент в контекста на днешната икономическа ситуация.
По време на локдауните покрай COVID британските домакинства спестиха допълнително $190 милиарда, но стойността на тези парични средства бързо намаля поради инфлацията.
Продължителната инфлация и нейното влияние означават, че спестителите ще продължат да наблюдават как стойността на средствата им намалява или могат да потърсят алтернативи с дългосрочно съхранение на тази стойност.
Много пазарни участници призоват да се потърсят алтернативни инвестиционни възможности и класове активи, които са отделени от инфлационните колебания и са особено устойчиви на обезценяване.
Биткойн се посочва като една такава алтернатива, която все повече хора разглеждат като част от устойчив портфейл, предназначен да преодолее инфлацията и геополитическата несигурност.
Банковите гиганти подвеждат обикновените инвеститори, като не увеличават лихвените проценти, въпреки че централните банки повишават основните лихвени проценти.
Другият проблем със спестяването и инвестирането чрез традиционните банки е, че емитираната от правителството валута е свързана с риск от контрагента.
Правителствените централни банки печатат въз основа на търсенето и съществува риск от загуба на стойност поради инфлация или от обезценяване при настъпване на хиперинфлация. Биткойн, от друга страна, има ограничено предлагане и заложена парична политика, която придава на стоката антиинфлационни свойства, подобни на златото.
Биткойн традиционно се отличава в условия на нулеви или ниски лихви, наложени от банките. От 90-те години на миналия век насам централните банки по света определят ниски или отрицателни лихвени проценти и е вероятно да станем свидетели на завръщане към тази стратегия за борба с очертаващите се рецесии.
Разчитайки, че лихвените проценти няма да се повишат, много инвеститори избират Биткойн, тъй като неговите свойства практически не се влияят от инфлацията и лихвените проценти, определяни от централните банки.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Биткойн дава признаци на сила – какво да следим?
След финансовата криза от 2008 г. банките започнаха да се разглеждат в значително по-негативна светлина от повечето инвеститори. Лицата в ЕС са по-малко склонни да се доверяват на традиционните банкови институции, а проучване на YouGov сочи, че само част от британците все още се доверяват на традиционните банки, като 36% от тях вярват, че тези институции работят в техен интерес.
Темповете, с които много от по-младите инвеститори се насочват към криптовалутите, се засилват стремглаво в текущите условия. Тези поколения нямат вяра в централизирани институции, като банките, поради непрекъснатата икономическа нестабилност. Нещо повече, Биткойн позволява на инвеститорите повече контрол, където те притежават и контролират своите активи. Това не е така при традиционните банки и може да остави у хората усещането за липса на контрол.
Това нарастващо ниво на недоверие към традиционните банкови институции съвпада с намаляващото доверие в националните валути. Държави като Турция, Ливан или Аржентина са добри примери за това как инфлацията може да излезе извън контрол и как хората в крайна сметка губят доверие в местните си валути. Биткойн ще продължи да става все по-привлекателна алтернатива за съхранение на богатство.
Крипто пазарът бе изправен пред рязък спад, след като президентът Доналд Тръмп обяви нови мита, предизвиквайки разпродажби, които ликвидираха за кратък период над $500 милиона.
Биткойн майнинга претърпя забележителна промяна през последното десетилетие, отдалечавайки се от въглеводородните горива и възприемайки по-устойчиви енергийни практики.
В неотдавнашно живо изявление президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че новата основна тарифа от 10% ще се прилага универсално за всички държави.
Низходящата тенденция при Биткойн може да се задържи по-дълго от очакваното, според някои анализатори, които намират прилики с мечия пазар през 2022 г.