Най-очакваната рецесия в историята така и не се случи

По време на последната пресконференция на Федералния резерв за 2023 г. председателят Джером Пауъл не можа да не подчертае изненадващия развой на събитията - широко очакваната рецесия, дължаща се на мерките на централната банка за намаляване на инфлацията, така и не се случи.

По време на последната пресконференция на Федералния резерв за 2023 г. председателят Джером Пауъл не можа да не подчертае изненадващия развой на събитията – широко очакваната рецесия, дължаща се на мерките на централната банка за намаляване на инфлацията, така и не се случи.

Пауъл, заедно с икономистите и дори със самите служители на Фед, очакваше слаб растеж или дори спад, но годината се оказа неочаквано стабилна.

Ключът към това отклонение се криеше в безпрецедентния характер на Ковид пандемията и колосалните фискални стимули, инжектирани от правителството на САЩ – зашеметяващите $5 трилиона, които стимулираха икономиката.

Икономистите подчертаха предизвикателството, което представлява прогнозирането в условията на безпрецедентни обстоятелства. Те често разчитат на исторически модели за прогнозиране на резултатите, но липсата на сравним период прави точните прогнози трудно постижими.

Един от забележителните аспекти на икономическия разказ за 2023 г. беше съсредоточен върху устойчивостта на потребителите в САЩ. Противно на прогнозите потребителите отприщиха разходи на непредвидени от икономистите равнища. Този скок произтичаше от излишъка, натрупан по време на пандемията – забележително увеличение на спестяванията, което обикновено не се наблюдава в периоди на рецесия.

Първоначалната оценка на спестяванията беше преразгледана в посока нагоре, което показва, че през 2023 г. потребителите са разполагали с по-голяма покупателна способност, отколкото се предполагаше досега. Тази неочаквана финансова устойчивост направи прогнозите изключително сложни.

Освен това домакинствата и предприятията изглеждаха защитени от удара на повишението на лихвените проценти. Очакванията тези увеличения да се отразят на потребителските разходи или на разходите на предприятията бяха много по-слаби от реалността. Мнозинството от тях си бяха осигурили ниски лихвени проценти преди или по време на пандемията, което намали въздействието на последващите повишения.

Така например, докато лихвите по ипотечните кредити се приближаваха до исторически високите стойности от близо 8%, ефективните лихви за собствениците на жилища останаха близо до 4%. Тази изолираност от промените в политиката накара потребителите да останат предпазливи, което парадоксално предотврати прекомерното разтягане и спада.

Освен това прогнозите за отслабване на пазара на труда поради по-високите лихвени проценти не се сбъднаха. Секторите, силно засегнати по време на пандемията, като развлекателния и хотелиерския, продължиха да се възстановяват през 2023 г., допринасяйки неочаквано за увеличаване на работните места. Пазарът на труда отбеляза значителен ръст, опровергавайки очакванията за повишаване на равнището на безработица.

Въпреки разнопосочните мнения на икономистите за перспективите за 2024 г. – от прогнози за лека рецесия до връщане към нормалното състояние – съществува консенсус, че 2023 г. бележи значителна стъпка към нормите отпреди пандемията.

Показатели като разкриване на работни места, участие на работната сила и тенденции в заплащането на труда показват стабилно завръщане към познатите икономически модели, което дава надежда за по-предвидими прогнози в бъдеще.