Инфлацията в Европа спада – ето какво показват икономическите данни

Нивото на инфлация в еврозоната за ноември съвпадна с пазарните прогнози благодарение на спада в цените на енергията, както съобщиха от Euronews Business, анализирайки последните икономически тенденции в еврозоната.

Инфлацията на годишна база за ноември достигна 2.4%, което съответства на прогнозите на анализаторите. Това бележи забележимо намаление спрямо октомврийските 2.9% и представлява най-ниската стойност от 16 месеца насам. Спадът се дължеше главно на понижението на цените на енергията, които се понижиха с 11.5% спрямо 11.2% през предходния месец.

Обратно, цените на алкохола, храните и тютюневите изделия се повишиха с 6.9% през ноември, което е леко понижение спрямо отчетените през предходния месец 7.4%. Цените на услугите също отбелязаха по-бавно нарастване, като регистрираха 4% спрямо 4.6% през предходния месец. Неенергийните промишлени стоки отбелязаха повишение от 2.9%, което е спад спрямо отчетените през октомври 3.5%.

Окончателната оценка за годишната базисна инфлация, изключваща цените на храните, енергията, тютюневите изделия и алкохола, възлезе на 3.6%, отбелязвайки най-ниското равнище от април 2022 г. насам. Белгия отчете най-ниския темп на годишна инфлация от -0.8%, следвана от Дания с 0.3% и Италия с 0.6%. Обратно, Чешката република отчете най-високата инфлация от 8%, следвана от Унгария със 7.7% и Румъния и Словакия – и двете с 6.9%. Инфлацията на годишна база намаля в 21 от държавите – членки на ЕС, като се повиши в три и остана непроменена в други три.

В перспектива председателят на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди да не се празнува преждевременно, като предупреди за възможността за рязко повишаване на инфлацията през декември. Това може да се дължи на по-студеното време, което повишава търсенето на енергия и съответно цените.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Икономиката на Китай може да се стабилизира през 2024 година – ето защо

Тази очертаваща се възможност може да доведе до това, че през следващата година инфлацията ще остане по-висока от очакваната, ако цените на енергията отново се повишат. Вследствие на това очакваното с нетърпение от инвеститорите намаляване на лихвените проценти може да се забави. Освен това Европейската централна банка планира да отмени няколко мерки за ограничаване на цените на енергията през 2024 г., което може да доведе до допълнително повишаване на цените.

На неотдавнашното си заседание по паричната политика през декември 2023 г. ЕЦБ запази лихвените проценти на равнище 4.5%, което съответства на очакванията. Макар че повечето централни банкери посочиха, че по-нататъшно повишаване на лихвените проценти може да не е необходимо за управление на инфлацията, Лагард спомена, че не са обсъждани възможности за намаляване на лихвените проценти. Това подсказва склонността на ЕЦБ да запази лихвените проценти на сегашното им равнище.

Прогнозата на ЕЦБ за инфлацията за 2023 г. беше ревизирана до около 5.4%, което е понижение спрямо септемврийската прогноза от 5.6%. По подобен начин очакваната инфлация за 2024 г. сега се предвижда да бъде 2.7%, което е спад спрямо по-ранното очакване за 3.2%.

Независимо от това фактори като намаляващата производителност, стабилното нарастване на заплатите, свързаните с метеорологичните условия инциденти и ескалиращото напрежение в Близкия изток вероятно ще окажат влияние върху инфлацията, поне в краткосрочен план. Поради това по-ранната предпазливост на Лагард за потенциален скок на инфлацията през декември 2023 г. и началото на 2024 г. остава валидно съображение.

Kosta Gushterov