БРИКС: Реална заплаха ли е съюза за САЩ?

На 1 януари 2024 г. групата БРИКС ще присъедини официално Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства към съюза, което според мнозина изглежда като стратегически ход към икономическо сътрудничество.

Въпреки това съюза няма определена структура, което я превръща по-скоро в партньорство, основано на удобство, отколкото в стабилен съюз. Макар и експанзивен, този блок се характеризира с идеологическа непоследователност, обхващаща вътрешни конфликти на интереси и различни международни перспективи, които вероятно ще поставят под въпрос неговата съгласуваност в обозримо бъдеще.

По-специално Аржентина и Египет се борят с тежки икономически кризи, породени от лошото управление на техните правителства. Те са силно задлъжнели към международни кредитори, предимно институции, създадени от Съединените щати. Стремежът им да се присъединят към БРИКС се дължи на желанието им да преразпределят финансовите си задължения, като намалят зависимостта си от Запада.

Този ход може да предостави възможности на Пекин, като позволи изгодни покупки поради девалвация на валутите и преминаване към транзакции в юани, а не в долари. Едновременно с това Буенос Айрес и Кайро могат да се възползват от увеличените преки чуждестранни инвестиции и възстановения достъп до чуждестранна валута.

Етиопия, въпреки че преживява експоненциален икономически растеж, е изправена пред значителни предизвикателства след войната в Тиграй, усложнени от сушата и глада в северната част на страната. Особено важно е, че изтичането на капитали задълбочи кризата, като през последното десетилетие се оценява на $45 милиарда.

Китай се превърна в основен източник на преки чуждестранни инвестиции, което прави членството в БРИКС по-скоро прагматична стъпка напред, отколкото геополитическа игра на сила.

Иран, подложен на санкциите на САЩ, се оказва все по-близо до Пекин. Въпреки дипломатическите усилия, Иран продължава да представлява сериозен проблем за националната сигурност на Саудитска Арабия и ОАЕ, предвид подкрепата му за различни терористични групировки и обогатяването на ядрено гориво далеч над ограниченията на “JCPOA”. Териториалните спорове в района на Персийския залив допълнително усложняват ситуацията.

Присъединяването към БРИКС позволява на тези държави от Персийския залив да балансират зависимостта си от Вашингтон по отношение на сигурността с икономическите си връзки с Пекин и Делхи, предлагайки допълнителна възможност за дипломация с Техеран.

Индия, Китай, Саудитска Арабия и ОАЕ, въпреки че са ключови икономически партньори, са изправени пред значителни геополитически различия. Ръководената от САЩ НАТО, подкрепена от демократични ценности, е исторически успех в опазването на северноамериканските и европейските демокрации след Втората световна война. Заплахата на БРИКС за “дедоларизация” се преекспонира, тъй като САЩ поддържат икономическата и банковата стабилност, необходима за международните транзакции.

САЩ продължават да бъдат магнит за таланти, привличайки лица от БРИКС за различни длъжности, което допринася за продължаващото им икономическо превъзходство. Освен това икономическата мощ на няколко американски щата съперничи или надхвърля тази на отделните държави от БРИКС.

За разлика от тях, БРИКС, обхванати от вътрешни разногласия и различни интереси, представляват ограничена стратегическа заплаха за САЩ. Устойчивостта на НАТО, глобалните коалиции и нововъзникващите инициативи подчертават трайното значение на ръководената от САЩ дипломация и усилия в областта на сигурността, което прави заместването им от БРИКС много малко вероятно.

Източник