БРИКС срещу САЩ: Битката за глобална доминация

Глобалните дискусии около възможността страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) да създадат нова валута, която да конкурира щатския долар като доминиращ световен резервен стандарт, набраха скорост. 

Сегашната позиция на щатския долар като основна резервна валута в света може да се проследи назад до споразумението от Бретън Уудс след Втората световна война, където валутата е обвързана със злато при фиксиран курс. Тази обвързаност обаче е изоставена през 1971 г., което доведе до появата на фиатните пари.

В началото на 70-те години на ХХ в. е създадена петродоларовата система чрез споразумение между САЩ и Саудитска Арабия, в което страните от ОПЕК се съгласяват да деноминират продажбите на петрол в щатски долари, осигурявайки постоянно търсене на валутата. Този ход затвърждава господството на щатския долар като световна резервна валута.

Въпреки това неотдавнашните геополитически промени и нарастващото недоволство от превръщането на валутата на САЩ в оръжие предизвикаха интерес към дедоларизацията. Споразумението за военно сътрудничество на Саудитска Арабия с Русия през 2021 г. и отвореността ѝ към търговия с други валути отбелязаха признаци на потенциална дедоларизация.

На срещата на върха на БРИКС през 2022 г. руският президент Владимир Путин обяви усилията на блока за създаване на „международна резервна валута“ – тема, която беше допълнително разгледана на 15-ата годишна среща на върха на БРИКС. 

Спекулациите сочат, че тази нова валута би могла да бъде обезпечена със злато, което на практика би довело до повторно въвеждане на златен стандарт за осигуряване на стабилност.

Централните банки на различни страни вече трупат златни резерви, а делът на щатските долари, държани от централните банки, намалява, което е сигнал за промяна в международните парични предпочитания.

Страните от БРИКС, чието общо население е над 40% от световното и чийто БВП надхвърля този на страните от Г-7, биха могли да постигнат по-голяма самодостатъчност и да намалят зависимостта си от САЩ, особено като се има предвид амбициозната инициатива на Китай „Пояс и път“, свързваща континентите чрез развитие на инфраструктурата.

Въпреки периодично възникващото напрежение между Китай и Индия, и двете страни са готови да си сътрудничат, като Индия участва в китайската инициатива „Пояс и път“ чрез различни финансови институции. Освен това няколко държави от ОПЕК се присъединиха или изразиха интерес да се присъединят към БРИКС, което може да промени геополитическия и икономическия пейзаж.

Тъй като централните банки намаляват зависимостта си от щатския долар, неговата стойност може да намалее, което ще доведе до хиперинфлация, по-високи лихвени проценти и спад на цените на активите, допринасяйки за потенциалното намаляване на икономическото влияние на САЩ. 

Цикълът на нарастващи и намаляващи резервни валути е очевиден в историята – от холандския гулден до британския паунд, а сега и долара. Тази промяна в световния ред може да е сигнал за възхода на страните от БРИКС като значими участници в международната финансова система.