ЕЦБ вече притежава 80% от еврозоната

Счетоводният баланс на Европейската централна банка (ЕЦБ) се е увеличил до 77% от брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната, който включва Германия, Франция, Италия и Испания.

Балансът на ЕЦБ се е увеличил до 7.6 трилиона евро – почти двойно, отколкото през 2020 г., когато беше 4.7 трилиона евро.

(Баланс на ЕЦБ – юни 2021 г.)

За контраст, БВП на еврозоната е спаднал до около 10 трилиона евро, най-ниското си ниво от 2018 г. насам и като цяло е в стагнация от 2007 г.

Еврозоната като цяло едва ли е отбелязала голям растеж през последното десетилетие, за разлика както от Америка, както и от Китай, където БВП е нараснал значително.

(БВП на еврозоната – юни 2021 г.)

Докато в Маями и Флорида като цяло няма почти никакви ограничения, Европа продължава да се бори икономически с различни страни на различни етапи на локдаун.

Тези 7.7 трилиона евро в баланса на ЕЦБ са дълг, който трябва да бъде изплатен, като по-голямата част от дълга е държавен, който се продава на търговски банки и след това се изкупува от централната банка.

Лихвените проценти обаче са близо нула, но в момента в някои еверопейски държави те са дори отрицателни, така че засега тази договореност вероятно няма да създаде политически проблеми.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: ‘Изкуствените валути’ са заплаха за финансовата стабилност, според ЕЦБ

Ако обаче лихвените проценти трябва да бъдат увеличени поради инфлация, насочването на парите на данъкоплатците към частния банков сектор, който се основава на отпечатани от нищото фиатни валути, може да се окаже трудна задача.

Европейските правителства обаче не стигнаха до там, където стигнаха американските президенти. Все пак Байдън предложи бюджет от 6 трилиона долара, след като по време на пандемията бяха похарчени около 6 трилиона долара.

Следователно не е ясно дали Европа ще види скок в инфлацията или дори в икономическия растеж, като има силна предпазливост при следването на примера на САЩ.

Така че балансът на ЕЦБ може да няма голямо значение в сравнение с това, което се прави с всички тези пари, тъй като самият дълг не е непременно лош, но лошо инвестиран дълг или по-лошо, пропиляният дълг може да бъде фалит, който за националните държави идва под формата на инфлация или катастрофална хиперинфлация.