Огромен спад на чуждестранните инвестиции в Китай

Преките чуждестранни инвестиции (FDI) в Китай са намалели с 56% на годишна база през първото тримесечие на тази година, според официални данни, публикувани от Държавната администрация за чуждестранна валута на Китай.

Данните подчертават колебанието на световния бизнес да инвестира в икономика, изправена пред предизвикателства, свързани със слабото вътрешно търсене.

През тримесечието чуждестранните компании са направили преки инвестиции в размер на $10.3 милиарда в проекти като строителство на заводи, но нетното финансиране е по-ниско в сравнение със същия период на миналата година, въпреки че новите инвестиции надвишават изтегления капитал поради напускане или съкращаване на персонал.

Спадът на преките чуждестранни инвестиции е очевиден от второто тримесечие на 2022 г. насам, когато икономиката беше значително смутена от Ковид пандемията в Шанхай. Тенденцията се запази и през периода юли-септември миналата година, когато се наблюдаваше първият регистриран нетен тримесечен отлив на преки чуждестранни инвестиции.

Един от ключовите фактори, допринасящи за спада на чуждестранните инвестиции, е липсата на вътрешно търсене, което отслабва очакванията за растеж. Китайските дъщерни дружества на чуждестранни мултинационални компании отбелязаха нетен отлив на дългови инструменти в размер на $8.8 милиарда, което показва, че чуждестранните им собственици изтеглят средства от операциите си в Китай.

Печалбите на дружествата с чуждестранна капитализация се възстановяват бавно, като през първото тримесечие общите приходи нарастват с над 10% на годишна база, но все още са под нивата, наблюдавани през първото тримесечие на 2021 г.

Напрежението между САЩ и Китай по отношение на усъвършенстваните полупроводници, както и преразгледаният закон за борба с шпионажа, приет от Пекин през юли 2023 г., допринесоха за това чуждестранните инвеститори да станат по-предпазливи по отношение на китайския пазар. Съществуват опасения, че този спад на преките чуждестранни инвестиции може да доведе до продължителна стагнация на китайската икономика, като потенциално забави технологичните иновации и повишаването на производителността поради забавяне на привличането на средства, таланти и други ресурси от чужбина.