Икономическите проблеми на Европа могат да смачкат ЕЦБ

Централните банки бяха изненадани от неочаквани енергийни напрежения, особено ръководени от Владимир Путин, които изостриха инфлационния натиск.

Този непредвиден сценарий принуди паричните власти да се ориентират в неизследвани води, подобно на укротяване на див бик. Като прибави към това и изненадващото понижение на лихвените проценти от страна на Швейцарската национална банка, то предполага потенциална промяна в траекторията на повишаване на лихвените проценти в развитите икономики на континента.

Сега всички погледи са насочени към ЕЦБ, като се спекулира за предстоящо намаляване на лихвените проценти, което вероятно ще се осъществи през юни. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард намекна за този ход в неотдавнашната си реч, като подчерта бдителността си по отношение на растежа на заплатите, печалбите на единица продукция и производителността, за да се прецени траекторията на дезинфлацията.

Неотдавнашната история на ЕЦБ обаче отразява бурен период, белязан от инфлационни изненади, подкопаващи прогнозите им. Прекъсванията в предлагането, особено в цените на енергията и храните, изиграха лоша роля в прогнозите, превръщайки прогнозирането в игра на гадаене, особено в условията на геополитическа несигурност.

Признавайки преобладаващата роля на проблемите с предлагането за стимулиране на инфлацията, ЕЦБ обмисля дали алтернативни подходи към политиката биха могли да доведат до различни резултати. И все пак, след като инфлацията достигна 40-годишен връх, стратегията на паричната политика на ЕЦБ е подложена на внимателен анализ, което я подтиква да се отклони от някогашната си позиция на толериране на настоящите ценови скокове с обнадеждаваща перспектива.

Споменаването от Лагард на “строгия контрол” е сигнал за преминаване към по-строги парични юзди в отговор на разколебаването на доверието в точността на прогнозите. Въпреки това продължават да съществуват съмнения относно ефективността на тези мерки, като се появяват съмнения относно постигането на целта на ЕЦБ за инфлация от 2%.

Еволюиращата позиция на ЕЦБ подчертава по-широката промяна към нюансирано разбиране на динамиката на инфлацията, като се подчертава значението на тенденциите в печалбите наред с традиционните съображения за заплатите. Пътната карта на ЕЦБ обаче остава неясна, тъй като политиците се борят с перспективата дезинфлацията да набере скорост и обсъждат предимствата на ранното разхлабване на политиката.

На фона на призивите за яснота несъгласните с тях гласове предупреждават да не се обявява преждевременно победа над инфлационния натиск, като предполагат, че мерките на ЕЦБ за затягане на политиката все пак могат да доведат до непредвидени последици.

Тъй като ЕЦБ се движи по този сложен терен, с нетърпение се очаква яснота за насоките на нейната политика, която да даде така необходимите насоки за разгадаване на икономическия пъзел на Европа и за очертаване на пътя напред в условията на несигурност.