Защо Индонезия би предпочела да не се присъедини към БРИКС

От 2011 г. насам Индонезия е смятана за потенциално допълнение към БРИКС - група от нововъзникващи сили, включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

По време на неотдавнашната среща на върха на БРИКС през август 2023 г. Китай се застъпи за нови членове, а Индонезия беше виден кандидат за правителствата на всичките пет държави-членки.

Значението на Индонезия за БРИКС е очевидно: тя се гордее с четвъртото по големина население в света, с бързо развиваща се икономика, която според прогнозите до 2045 г. ще се нареди сред петте най-големи в света, и има значително влияние в Югоизточна Азия – регион, който е от решаващо значение в съперничеството между САЩ и Китай.

Неочаквано обаче Индонезия реши да не подаде писмо, отразяващо интереса на страната, за разлика от шест други държави, избрани измежду 23 кандидати.

Президентът Джоко „Джокоуи“ Уидодо заяви, че правителството се нуждае от повече време, за да прецени ползите и недостатъците на членството в БРИКС, особено в икономическата сфера, и желае да се консултира с партньорите си от АСЕАН.

Тази официална позиция крие по-дълбоки мотиви. Външната политика на Индонезия исторически акцентира върху неприсъединяването. Засилените китайски усилия за разширяване на БРИКС предизвикват безпокойство в Джакарта, като навяват спомени за формирането на блокове от времето на Студената война срещу доминацията на САЩ.

Присъединяването към БРИКС може да бъде изтълкувано на Запад като преминаване към китайската сфера, което може да подкопае дългогодишната доктрина на Индонезия за „свободна и активна„.

Алиансът, особено след разширяването му, все повече се разглежда на Запад като геополитически инструмент на Китай и Русия. Ето защо Индонезия трябва внимателно да балансира позицията си.

Освен това присъединяването към БРИКС би довело до високи дипломатически разходи поради разнообразието на форума. То би могло да влезе в противоречие и със стремежа на Индонезия да бъде „добър гражданин на света“, предвид различния ѝ подход към международните отношения в сравнение с другите членове на БРИКС.

В икономическо отношение Индонезия вече има значителни връзки с Китай, който е нейният най-голям търговски партньор и основен инвеститор. Възприеманите ползи от членството в БРИКС, включително Новата банка за развитие, не надделяват над икономическите й връзки с Китай или над доверието, което ключови фигури в индонезийския кабинет гласуват на доминираните от Запада финансови институции.

В крайна сметка решението на Индонезия да не се присъедини към БРИКС съответства на прагматичната ѝ външна политика, която е крайъгълен камък на доктрината ѝ „свободна и активна“. Като се има предвид настоящият нестабилен международен политически климат, малко вероятно е Индонезия да се отклони от тази изпитана стратегия.

Източник