Защо Европа не се страхува толкова от рецесия, колкото от инфлацията

Европа проявява забележително опасение по отношение на инфлацията, като често дава приоритет на нейното ограничаване пред опасенията за рецесия.

Тази предпазлива позиция се дължи на няколко взаимосвързани фактора, дълбоко вкоренени в икономическия пейзаж на региона.

На първо място, Европа исторически е преживяла опустошителните последици от хиперинфлацията, особено забележими след Първата световна война и през междувоенния период в страни като Германия и Австрия. Тези епизоди оставиха трайни белези в колективното съзнание, като засилиха дълбоко вкорененото отвращение към всяко възобновяване на инфлационния натиск.

Освен това застаряващото население на Европа и относително закостенелите пазари на труда допринасят за повишената чувствителност към инфлацията. Тъй като значителна част от населението се състои от пенсионери или е пред пенсиониране, преобладава страхът, че инфлацията намалява покупателната способност на фиксираните доходи, което се отразява неблагоприятно върху жизнения стандарт на възрастните хора. Освен това наличието на силни профсъюзи често води до индексиране на заплатите, при което заплатите се коригират в съответствие с инфлацията. Въпреки че тази практика може да осигури краткосрочна стабилност, в дългосрочен план тя може да засили инфлационния натиск.

Освен това институционалната рамка на Европейския съюз, а именно Пактът за стабилност и растеж, налага строга фискална дисциплина и определя ниската инфлация като крайъгълен камък на икономическата стабилност. Високите темпове на инфлация не само подкопават доверието в паричната политика, но и застрашават ангажимента на региона за фискална предпазливост, като потенциално могат да доведат до кризи на държавния дълг, подобни на тези, на които станахме свидетели в Гърция и други периферни икономики по време на дълговата криза в еврозоната.

Експортно ориентираните икономики в Европа също изпитват опасения относно въздействието на инфлацията върху конкурентоспособността. Повишените темпове на инфлация могат да доведат до обезценяване на валутата, което ще намали конкурентоспособността на европейския износ на световните пазари. Тази уязвимост е особено силно изразена в страни със значителни експортни сектори, като например Германия.

Освен това спомените за неотдавнашната финансова криза и последвалите мерки за икономии карат политиците да се опасяват от дефлационни спирали. Макар че инфлацията може да представлява предизвикателство, политиците се опасяват, че един продължителен период на дефлация може да възпрепятства икономическия растеж, да увеличи тежестта на реалния дълг и да изостри безработицата.

В обобщение, опасенията на Европа по отношение на инфлацията отразяват сложното взаимодействие на историческия опит, демографската динамика, институционалните рамки и икономическата уязвимост. Този преобладаващ страх подчертава ангажимента на региона да поддържа ценовата стабилност като крайъгълен камък на икономическата политика, дори за сметка на приоритизиране на растежа в периоди на рецесионен натиск.

Източник