Забраната за износ на петрол от Русия и последствията от нея

През последните години руското правителство се намесва все повече на енергийния пазар, което води до сложна система за регулиране на цените на горивата на вътрешния пазар.

Конфликтът в Украйна подчерта неадекватността на тази система и неспособността на правителството да разбере по-широката картина.

Този интервенционистки подход доведе до рязък скок на цените на дизела и бензина и до недостиг в някои региони. Първоначално правителството реагира, като забрани износа на всички петролни продукти, макар че впоследствие забраната беше облекчена. Тази криза разкри по-дълбоки икономически и управленски проблеми в Русия.

Въпреки че е основен производител на петрол, доставките на горива в Русия са затруднени. Това се дължи на опитите да се предпазят цените на горивата на вътрешния пазар от колебанията на пазара и вътрешните политически разногласия. То отразява и неочакваните последици от конфликта в Украйна.

Русия отдавна се стреми да поддържа фасада на свободен петролен пазар, като същевременно регулира цените, за да ги изолира от глобалните колебания. Това се прави, за да се стабилизират цените на бензина и да се задоволят нуждите на вътрешните потребители. Изкуствено занижените цени обаче доведоха до прекомерно потребление на енергия, което натоварва икономиката и я прави податлива на промени в цените на горивата, когато контролът върху цените евентуално бъде отменен.

Системата се е сблъсквала с предизвикателства и преди, като през 2022 г. оцеля при валутни колебания и високи световни цени на петрола поради санкциите, възпрепятстващи износа.

До средата на 2023 г. обаче петролните компании намериха нови пазари и средства за транспорт, а световните цени се повишиха. Това доведе до увеличаване на разликата между препоръчителните вътрешни цени и световните цени.

Различни фактори изостриха ситуацията. Повишеното търсене в Югозападна Русия, военните реквизити и ваканционните пътувания доведоха до дефицит на регионални продукти и повишаване на цените. Железопътните мрежи бяха претоварени, потенциално поради военните нужди. Освен това забавянето на ремонтите на рафинериите, вероятно поради свързани със санкциите проблеми с доставките на части, задълбочи кризата.

За да финансира нарастващите военни разходи, Министерството на финансите намали “амортизационните плащания”, компенсиращи петролните компании за продажбите на вътрешния пазар. Това принуди компаниите да работят на загуба, което доведе до незабавни последици за пазара. Усилията за убеждаването им се провалиха, което доведе до обвинения между министерствата.

Последвалата забрана за износ, макар и частично отменена, имаше значителни последици. Тя засегна финансово петролната индустрия на Русия и накърни репутацията ѝ пред новите купувачи. Този ход разкриваше отчаянието на правителството, което се опитваше да установи контрол и да принуди петролните компании да седнат на масата за преговори.

По същество задълбочаващото се участие на руската държава на енергийните пазари, съчетано с все по-объркана система за ценообразуване на горивата, е рецепта за продължаваща сложност, уязвимост и неефективност.

Източник