Японската йена (JPY) достигна 38-годишно дъно, като на 28 юни се търгуваше за 0.0062 срещу щатския долар (USD).
Този спад, който тласна йената до най-ниската ѝ стойност от 1986 г. насам, се дължи на промените в политиката и разликите в лихвените проценти.
През март Японската централна банка (ЯЦБ) прекрати политиката си на отрицателни лихвени проценти и контрол на кривата на доходността, което предизвика спад на йената над границата от 150 пункта спрямо долара, достигайки 160 пункта в края на април.
Министерството на финансите на Япония се намеси, като изкупуваше йени, изразходвайки ¥9.7885 трилиона ($62.25 милиарда) между 26 април и 29 май, но това не успя да спре спада.
Стабилното понижение на йената през последната година се дължи до голяма степен на разширяващата се разлика в лихвените проценти между Япония и САЩ. Индексът на щатския долар (DXY) остана силен, като през 2023 г. доларът поскъпна с 14% спрямо йената.
Спадът на йената подчертава значителното въздействие на промените в политиката и разликите в лихвените проценти върху валутните пазари.
На 14 юли законодателите в САЩ стартират „Седмица на криптовалутите“, за да придвижат три ключови законопроекта, които могат да променят регулацията на дигиталните активи.
Финансовите кръгове в САЩ се готвят за потенциални промени, след като според информации председателят на Федералния резерв Джером Пауъл обмисля да се оттегли от поста си.
Защитникът на златото Питър Шиф отправи строго предупреждение относно паричната политика и предизвика нова дискусия относно възприеманата оскъдица на Биткойн. В две широко коментирани публикации на 12 юли Шиф критикува настоящата позиция на Федералния резерв относно лихвените проценти и оспори логиката зад ограничението на предлагането на ВТС до 21 милиона.
Чанпен Джао, бившият главен изпълнителен директор на Binance, според информация от доклад на Bloomberg News от 11 юли, е подкрепял крипто проекти, свързани със семейството на Тръмп, докато е търсил президентско помилване.