Срещата на върха на БРИКС демонстрира динамиката на многополюсния свят и съюзите

Въпреки западните санкции, целящи да изолират Русия след нахлуването ѝ в Украйна, президентът Владимир Путин беше домакин на срещата на върха на БРИКС в Казан от 22 до 24 октомври.

На нея присъстваха лидери и представители на 36 държави, включително генералният секретар на ООН, като едни от важните теми бяха многополюсния свят и справедливо глобално развитие и сигурност.

Участието на множество държавни глави от страните от БРИКС и ОНД (Общност на независимите държави) показа продължаващото влияние на Путин в глобалния Юг, въпреки заповедта за арест на Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления в Украйна. Тази ситуация повдига въпроси относно ефективността на западните опити за изолирането му.

Държавите от Глобалния юг се ръководят от собствените си интереси и често търсят алтернативи на западните съюзи. Например Индия, близък съюзник на САЩ, също участва активно в БРИКС, като утвърждава своята незападна позиция, преследвайки разнообразни партньорства.

Освен това централноазиатските държави, които участваха в срещата на върха, провеждат многовекторни външни политики, за да се ориентират в сложността на геополитическата си реалност. Те се стремят да балансират между западния натиск и близостта си с Русия.

И накрая, БРИКС се застъпва за „мир и стабилност“, което намира отклик сред държавите, които виждат двоен стандарт в подхода на Запада към международното правосъдие, особено по отношение на действията на Израел в Газа. Срещата на върха демонстрира, че принудителните мерки като санкциите са неефективни за изолиране на големи сили като Русия, за което свидетелстват участието и стремежите на членовете на БРИКС.