Сериозен инфлационен натиск в Русия – какво следва за икономиката на страната?

В Русия възобновяването на инфлацията представлява многостранно предизвикателство. Цените на основните стоки и хранителните продукти скочиха, което накара някои да се откажат от международни почивки.

Началото на новата учебна година доведе до забележителен скок на разходите за униформи, като някои фабрики пренасочиха производството си към военното облекло. Забележително е, че повече от половината от руските пушачи са преминали към по-евтини, фалшиви алтернативи. За да противодейства на тази тенденция, Руската централна банка наскоро повиши основния си лихвен процент от 12% на 13%. Този ход последва значителното увеличение на лихвения процент през август, което имаше за цел да стабилизира рублата в условията на рязка разпродажба.

Комбинация от фактори, включваща отслабваща валута, нарастващи военни разходи и постоянен недостиг на работна ръка, допринесе за настоящия инфлационен натиск. Преди това Русия преживя пристъп на висока инфлация след налагането на западните санкции в началото на предходната година, макар че цените временно се охладиха. Възобновяването на инфлацията сега предизвиква сериозна загриженост у правителството, което се стреми да предпази местното население от последиците от санкциите.

Различни стоки, като плодове, зеленчуци, пилешко месо и яйца, отбелязаха значително увеличение на цените. Родителите се сблъскват със значителното поскъпване на училищните униформи, като разходите за тях възлизат средно на около 15,000 рубли, в сравнение с 10,000 рубли през предходната година. Тези данни са от проучване на социологическата организация FOM, проведено през август.

Като цяло годишният темп на инфлация се е увеличил повече от два пъти, достигайки 5.2% през август от 2.3% през април. Натискът е осезаем и в месечните данни, като според централната банка сезонно изгладените цени на годишна база са скочили с 12.2% през юли спрямо юни. За сравнение, в САЩ потребителските цени се повишават с 3.7% през август на годишна база и с 0.6% на месечна база.

Затягането на паричната политика вероятно ще се отрази върху икономическата активност и ще смекчи прираста на кредитите, който ескалираше с двуцифрени темпове. Възможно е обаче въздействието върху реалните цели, а именно инфлацията и рублата, да бъде ограничено.

Значителното повишение на лихвените проценти през август, дошло след публични критики към политиката на централната банка като прекалено мека, осигури само временен тласък на валутата. През тази година тя продължава да е с повече от 20% по-ниска спрямо долара и еврото. Централната банка вече е изчислявала, че всеки 10% спад на рублата увеличава инфлацията с 1 процентен пункт, тъй като вносът става по-скъп в рубли.

Преди конфликта централната банка оказваше влияние върху стойността на рублата, като използваше резервите си за интервенции на валутния пазар и насърчаваше чуждестранните инвестиции в рублеви активи, като например държавни облигации, чрез по-високи лихвени проценти. Западните санкции обаче отслабиха тези инструменти, като стойността на рублата до голяма степен зависи от енергийните приходи на Русия.

По-високите лихвени проценти изглежда са основният лост, с който разполагат в момента, въпреки че тяхната ефективност е значително ограничена предвид ограниченията пред руската икономика. Ескалацията на инфлацията изостри неравенството в доходите, като от февруари 2022 г. насам по-богатите домакинства запазиха милиарди долари в банкови сметки в чужбина, възползвайки се от обезценяването на рублата.

В перспектива се очаква по-слабото търсене и намалените правителствени стимули след президентските избори да доведат до понижаване на руската инфлация до 4% към втората половина на 2024 г. В големите градове, където заплатите са по-високи, увеличението на цените се усеща особено силно при вносните стоки, които са станали по-скъпи.

Източник: WSJ