Рецесията в Европа – какво следва за икономиката?

На 15 ноември 2023 г. Европейската комисия преразгледа надолу прогнозите си за растежа на БВП в своята есенна прогноза, което е сигнал за загуба на инерция в европейската икономика в сравнение с предишните очаквания.

Бившият председател на ЕЦБ Марио Драги, говорейки на конференция, организирана от ” Financial Times” на 8 ноември, изрази почти сигурна увереност, че еврозоната ще изпадне в рецесия до края на годината. Драги изтъкна аномалията на тази рецесия, възникваща в резултат на исторически ниски нива на безработица.

Европейската икономика се сблъсква с период на стагнация от началото на 2023 г. насам. Докладите на Wall Street Journal сочат спад, водещ до нова икономическа реалност, в която европейците изпитват намаляващо богатство – ситуация, която не е наблюдавана от десетилетия. Намалените потребителски разходи допринесоха за това Европа да изпадне в рецесия от началото на годината, допълнително утежнена от правителствените реакции, които неволно задълбочиха проблема.

Въпреки че множество вътрешни фактори допринасят за този икономически спад, външни влияния като продължаващата криза в Украйна допълнително влошиха ситуацията. Кризата наруши световните вериги за доставки и изстреля цените на енергията и храните до безпрецедентни висоти, засилвайки дългогодишната икономическа уязвимост.

В отговор на кризата ЕС предприе многостранни действия в политически, икономически и особено в енергиен план. При посещението на председателя на Европейската комисия фон дер Лайен в Киев на 4 ноември 2023 г. беше подчертана солидарността с Украйна, като беше похвален напредъкът ѝ и беше потвърдена подкрепата за процеса на присъединяване със значителен пакет от помощи в размер на €50 милиарда и допълнителни санкции срещу Русия.

На фона на тези усилия обаче конфликтите между големите сили също оказаха влияние върху стабилността в региона. Санкциите на ЕС срещу Русия, въпреки първоначалните им намерения, имаха неблагоприятни последици, като допринесоха за глобална криза, засягаща регионалната и световната сигурност, която се проявява в нарушените вериги за доставка на храни, нарастващите разходи за енергия и ескалиращата инфлация.

С наближаването на края на 2023 г. кризата, продължаваща вече три години, продължава да оказва влияние върху държавите от еврозоната. Скокът на цените на храните и енергията, наблюдаван през 2022 г., продължава да тежи на обществото, особено на най-уязвимите групи от населението, като оказва влияние върху здравето и цялостното им благосъстояние.

В отговор на това ЕС приложи няколко мерки, насочени към гарантиране на икономическата сигурност и укрепване на устойчивостта. Европейската стратегия за икономическа сигурност, се стреми да намали зависимостта от Китай и набляга на сътрудничеството със Съединените щати.

Въпреки това се появиха различни интереси между ЕС и САЩ, особено под формата на Закона за намаляване на инфлацията, приет от администрацията на Байдън, въпреки опасенията, изразени от служители на ЕС.

Тези конфликти между големите икономики, съчетани с вътрешни разногласия в самия ЕС, усложниха усилията за постигане на стабилност и растеж. Напрежението между европейските лидери и разногласията по отношение на глобалната политика, като например израелско-палестинския конфликт, обтегнаха отношенията и поставиха под съмнение способността на ЕС да направлява и укрепва ефективно европейската икономика.