Проблемите за икономиката на Европа са по-големи, отколкото си представяме

Понастоящем еврозоната се движи в несигурна икономическа ситуация, като изглежда, че е на ръба на рецесията. Очакванията са свързани с предстоящите данни за растежа, но по-широката перспектива разкрива един по-различен сценарий.

Докато валутният съюз на 20-те държави се стреми да избегне тежко свиване, което може да има трайни последици, отрезвяващата реалност е, че растежът се колебае близо до нулата, което предлага малко енергия за стабилно възстановяване. Структурните проблеми поставят Европа в положение да изостава от другите големи икономики за продължителен период от време.

В краткосрочен план икономическите показатели показват смесена картина. Неотдавнашните данни показаха свиване на БВП с 0.1 % за периода юли-септември, което предполага потенциална плитка рецесия, ако последва слабо четвърто тримесечие.

Въпреки че оптимистични гласове, като главния икономист на Европейската централна банка Филип Лейн, предвиждат възстановяване на търсенето, стимулирано от нарастващите реални заплати и свития пазар на труда, скептиците твърдят, че високите разходи по заемите, омекването на пазара на труда и недостатъчното търсене в чужбина възпрепятстват възстановяването на доверието.

В перспектива предизвикателствата остават. Европа е изправена пред година на потиснат растеж, като както паричната, така и фискалната политика изглежда имат за цел да ограничат експанзията.

След 2024 г. перспективите остават мрачни, характеризиращи се с намаляване на населението в трудоспособна възраст, незначително повишаване на производителността, нарастваща бюрокрация и застой в икономическия съюз.

Европейската комисия прогнозира, че потенциалният растеж на блока ще спадне под 1.5 % и ще намалее до 1.2 % до 2027 г., което ще се дължи на демографските промени и слабото повишаване на ефективността.

Германия, която е ключов играч, се бори с предизвикателствата в енергоемката си тежка промишленост, зле подготвена за скъпоструващи енергийни и търговски напрежения. Потенциалният темп на растеж на страната е спаднал под 1%. Правителствата на държавите от Европейския съюз нямат консенсус по по-широки въпроси, като например ролята на миграцията за справяне с недостига на работна ръка, формирането на истински банков съюз и централизираните разходи в 27-те държави от блока.

Лейн от Европейската централна банка призова за по-амбициозен подход, подчертавайки необходимостта да се премине отвъд скромния среден темп на растеж от 1.2%. Траекторията на региона обаче остава несигурна, като икономическите тънкости и политическата нерешителност хвърлят сянка върху перспективите за възстановяване.

Източник