Повратен момент за страните от БРИКС и света като цяло

Групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) възникна като общност от нации, които се стремят да отстояват интересите си в рамките на съществуващия световен ред.

Докато Съединените щати и Европа имат значително влияние, БРИКС се стреми към приобщаване, а не към революция. С течение на времето скромни ревизионистични стремежи на групата промениха международния ред, което доведе до по-справедливи очаквания за глобално управление.

Появиха се идеи за разширяване, които предполагат включването на нови държави, но въпреки това предстоят предизвикателства. Може ли БРИКС да запази вътрешното си единство на фона на нарастващите предизвикателства пред глобалното партньорство?

Могат ли да поддържат ревизионистичното си поведение в рамките на ред, оформен предимно от Запада и за тяхна сметка?

Ролята на БРИКС в оформянето на глобалния дневен ред има потенциала да насърчи справедливостта и стабилността. Тъй като Русия поема председателството през 2024 г., приоритизирането на тази цел е от решаващо значение.

За разлика от паразитните сили, икономическото и политическото влияние на БРИКС не се основава на експлоатация на другите или водене на войни за надмощие. Те се стремят да ревизират, а не да разрушават съществуващия ред.

Въпреки това БРИКС са изправени пред препятствия. Опитът в областта на силните институции и глобалното управление е до голяма степен западноцентристки, обединен от общи ценности и интереси.

За разлика от тях различните цивилизационни основи на БРИКС възпрепятстват постигането на същото ниво на вътрешна дисциплина. По този начин способността на БРИКС да формира световния дневен ред наравно с държавите от Г-7 е несигурна.

Поддържането на единството и ревизионистичния им характер е от жизненоважно значение. БРИКС трябва да предлага иновативни решения на проблемите на глобалното развитие и сигурността, надхвърляйки политическите изявления.

Запазването на техния характер съответства на техните интереси и на тези на международната общност, като се избягва разделянето на групата и увековечаването на властта на няколко самозабравили се държави.