Насочват ли се БРИКС и Западът към нова Студена война? 

Преместването на глобалния икономически център на тежестта към Изтока е неоспорима реалност, обусловена от демографски и икономически фактори като производствените разходи. 

В същото време Европа и САЩ ще останат значими икономически играчи. Тези промени в световната икономика неизбежно ще доведат до по-многополюсен световен политически ред, в който Китай, Европа, Индия и САЩ ще бъдат основни центрове на влияние.

В статия от 27 август Джим О’Нийл твърди, че влиянието на БРИКС ще зависи по-скоро от тяхната ефективност, отколкото само от размера им. Нарастващият БРИКС вероятно ще успее постепенно да намали зависимостта си от базираната на долара международна финансова система, въпреки че тази трансформация вероятно ще отнеме няколко десетилетия, за да достигне критична точка.

Дали това ще се разглежда като положително или отрицателно, зависи от степента на обвързаност на икономиката на дадена страна със САЩ.

Много държави от БРИКС, включително Китай, Египет, Индия, Саудитска Арабия и Южна Африка, имат икономики, тясно свързани със САЩ. Следователно те имат интерес от бавен и стабилен преход към по-отворена международна финансова система, който да осигури достатъчно време за адаптация.

Тази логика се отнася и за промените в глобалната рамка за управление. Освен Русия, всички останали държави от БРИКС имат интерес да управляват промените в глобалния ред с постепенно темпо, за да избегнат нестабилност. 

Също така всички държави от БРИКС, с изключение на Русия, твърдо подкрепят многостранния подход, в основата на който стои Организацията на обединените нации. 

Следователно е възможно да има повече общи интереси между западните държави и членовете на БРИКС, отколкото предполагат сензационните заглавия.

Въпреки че предпазливостта е оправдана, може би е разумно да се проучи сътрудничеството в областите, в които съществуват общи интереси, вместо да се приема, че БРИКС и Западът са стратегически съперници на всички фронтове.

Източник: TheGlobalObservatoy