Може да се стигне до нови повишавания на лихвените проценти в САЩ – Джером Пауъл

Представителите на Федералния резерв се срещнаха през юни и единодушно решиха да запазят основния лихвен процент без промени. Въпреки това председателят Джером Пауъл подчерта, че не бива да се изключват напълно бъдещи последователни повишения на лихвите.

По време на участието си в годишния форум на ЕЦБ за централното банкиране Пауъл беше попитан дали САЩ могат да очакват повишения на лихвите на всяко второ заседание на централната банка. Той отговори, като заяви, че макар да не е взето съзнателно решение за следване на такъв модел, все още е възможно да има последователни повишения на лихвите.

Пауъл обясни, че решението да се пропусне повишаването на лихвите през юни е имало за цел да се смекчи темпът на действията по паричната политика. Целта е да се установи достатъчно рестриктивна позиция на политиката, която постепенно да доведе до намаляване на инфлацията до целевото равнище от 2% с течение на времето. С приближаването на инфлацията към тази цел свързаните с нея рискове стават по-балансирани.

Пауъл обаче предупреди, че постигането на целта за инфлация от 2% ще бъде продължителен процес. Той изрази мнение, че базисната инфлация, която изключва разходите за храна и енергия, напредва с по-бавни темпове в сравнение с общата инфлация.

Пауъл прогнозира, че достигането на желаното равнище на инфлацията вероятно ще отнеме до 2025 г.

Предвид тази перспектива е малко вероятно Федералният резерв да обмисли намаляване на лихвените проценти в близко бъдеще. Пауъл подчерта, че те ще поддържат рестриктивна позиция, докато е необходимо. Само ако инфлацията рязко намалее и Фед е уверен, че тя ще достигне целевото равнище от 2%, те ще обмислят разхлабване на политиката, но този сценарий все още е далеч.

По време на форума на ЕЦБ стана ясно, че ръководителите на централните банки, включително Пауъл, управителят на Английската централна банка Андрю Бейли и председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард, споделят мнението, че повишаването на лихвените проценти отнема повече време от очакваното, за да се овладее инфлацията. И тримата изразиха готовност да приложат допълнителни повишения на лихвените проценти.

Лагард отхвърли идеята за спиране на повишенията на лихвите или за обмисляне на тяхното намаляване в Европа въпреки умерените нива на инфлацията. Тя отдаде забавеното въздействие на повишенията на лихвените проценти в Обединеното кралство и ЕС на разпространението на ипотечните кредити с фиксирани лихвени проценти в сравнение с предишни цикли. По-широкото използване на ипотечни кредити с фиксиран лихвен процент е забавило трансмисията на паричната политика, което прави историческите сравнения по-малко надеждни.

Пауъл заяви, че настоящата парична политика на САЩ е рестриктивна, и призна, че е изненадващо колко устойчива е инфлацията. Той отхвърли схващането, че решенията на Фед се ръководят от реакциите на пазара или от личното му желание да види по-слаб фондов пазар и по-строги финансови условия. Основният фокус на Фед е постигането на 2% инфлация и поддържането на максимална заетост въз основа на анализ на данните, а не на пазарните очаквания.

Пауъл изтъкна, че през последните шест месеца темпът на инфлация на стоките в САЩ намалява, което се дължи на подобрените условия по веригата на доставките и на изместването на потребителските разходи към услугите. Въпреки това напредъкът при нежилищните услуги, които представляват значителна част от предпочитания от Фед измерител на инфлацията, остава ограничен.

Разходите за труд играят решаваща роля за поддържане на инфлацията в сектора на услугите и въпреки че са налице признаци за смекчаване на пазара на труда, съществен напредък все още не се наблюдава.

Макар да призна, че разходите на правителството на САЩ, свързани с пандемията, са били значителни, Пауъл подчерта, че паричните стимули и равнищата на потребителските спестявания не са съществен фактор за настоящите инфлационни тенденции. Той отдаде инфлацията по-скоро на силния пазар на труда и растежа на заплатите.

Пауъл също така призна, че пандемията е довела до промени, които биха могли да повлияят на бъдещите икономически политики. Характерът и устойчивостта на тези промени остават несигурни.