„Крипто активите не са ценни книжа“, според новo проучване

Документ, написан от Люис Коен и съавторите му от адвокатската кантора DLx, привлича вниманието на криптообщността.

„Неизбежната модалност на правото на ценните книжа: Защо заменяемите криптоактиви не са ценни книжа“ стана популярна заради цялостното разглеждане на теста на Хауи и неговото приложение към криптоактивите.

Люис Коен и неговият екип от съоснованата от Коен фирма DLx Law са проучили съдебната практика, свързана с теста и са предложили приложение, което прави разлика между първичните и вторичните сделки в криптоиндустрията.

Неотдавнашната съдебна победа на 30 януари на криптообщността предизвика интерес към документа на Коен, озаглавен „Неизбежната модалност на правото на ценните книжа: Защо заменяемите криптоактиви не са ценни книжа“.

Тестът на Хауи

В статията задълбочено се разглежда тестът Хауи, създаден от Върховния съд на САЩ през 1946 г. за идентифициране на ценна книга. Тестът включва четири елемента, наричани „пронгове“, като трябва да бъдат изпълнени всички:

1. Инвестиция на пари.
2. В общо предприятие.
3. С очакване за печалба.
4. Която да бъде получена от усилията на други лица.

Тестът Хауи може да се прилага само със задна дата.

Възгледите на Коен за криптоактивите

Коен и неговите съавтори твърдят, че „заменяемите криптоактиви“ не отговарят на определението за ценна книга, с изключение на тези, които са проектирани да бъдат такива.

Те продължават да твърдят, че предлагането на криптоактив на първичния пазар може да бъде ценна книга съгласно Хауи. Въпреки това те отбелязват, че към днешна дата само Telegram, Kik и LBRY са били подробно разгледани и решени дела, свързани с продажби на крипто активи за набиране на средства.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: SEC може да забранят стейкинга за инвеститорите на дребно – сподели шефа на Coinbase

Мнения относно сделките на вторичния пазар

Най-значимият принос на документа са възгледите му относно сделките с криптоактиви на вторичните пазари.

Авторите твърдят, че тестът Хауи следва да се приложи отново към продажбите на криптоактиви на вторични пазари, като например Coinbase или Uniswap. Те твърдят, че в по-голямата си част криптовалутите няма да отговарят на определението на теста на вторичния пазар, тъй като самото притежание на актив не създава правна връзка между собственика на токена и субекта, който го е създал. Вторичните транзакции не отговарят на втория елемент от теста на Хауи, който изисква наличието на трета страна.

Изчерпателно проучване

Авторите на статията проведоха изчерпателно проучване на решенията, свързани с Хауи, и приканиха обществеността да добави всякакви други релевантни дела към техния списък в LexHub GitHub.

Те обсъдиха политиката на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, съответните прецеденти, законите за ценните книжа и фондовите борси и блокчейн технологията в над 100 страници плюс приложения. За да достигнат до заключенията си, авторите са прегледали 266 решения на федералните апелативни съдилища и Върховния съд.

Alexander Stefanov

С над 8 години опит в индустрията на криптовалутите и блокчейн, Александър е опитен създател на съдържание и пазарен анализатор, посветен на това да направи дигиталните активи по-достъпни и разбираеми. Той е специалист в разбиването на сложни крипто тенденции, анализирането на пазарни движения и създаването на задълбочено съдържание, насочено към образованието както на новодошлите, така и на опитни инвеститори. Александър е изградил репутация на човек, който предоставя навременни и точни анализи, като същевременно следи отблизо регулаторните промени, нововъзникващите технологии и макроикономическите тенденции, които оформят бъдещето на дигиталните финанси. Работата му се корени в страстта към иновациите и твърдото убеждение, че широко разпространеното образование е ключ към ускоряване на глобалното приемане на криптовалутите.