Влиянието на Китай върху пазара на криптовалути винаги е било значително, тъй като е една от най-големите икономики в света.
Въпреки това отношенията на страната с криптовалутите са сложни, което налага да се проучат причините за добре известните му забрани и потенциалните последици от отмяната на тези ограничения.
Неотдавнашните индикации предполагат възможна промяна в политиката на Китай, което създава несигурност относно бъдещето на криптовалутите в страната. Резултатът от това решение ще има значителни последици за цялата индустрия в световен мащаб.
Китай има история на прилагане на забрани върху криптовалутите. През 2013 г. Китайската народна банка (КНБ) издаде правила, с които забрани на финансовите институции да участват в трансакции с виртуални валути като Биткойн. Тази забрана обаче не направи незаконно купуването, съхраняването или изпращането на криптовалути от китайските граждани.
Тя преди всичко направи достъпа до криптовалути чрез борси по-труден. Първоначалната забрана имаше за цел да забави търговията с Биткойн, която беше станала широко разпространена, като много предприятия, включително известната търсачка Baidu, я приемахнаха като метод на плащане.
През 2017 г., по време на бичия пазар на криптовалути, китайските власти наложиха по-строги разпоредби за търговията с криптовалути, насочени по-специално към първичните предлагания на монети (ICO). ICO, които са дигитални токени, представляващи дялове от собствеността в нови проекти за криптовалути, отбелязаха рязък ръст в търговията.
Много от тези ICO-та обаче се оказаха измами поради липсата на регулация. За да се справи с безумието покрай въпросните ICO, Китай забрани всички платформи, предлагащи ICO, и задължи борсите да възстановят парите на инвеститорите.
През 2021 г. Китай предприе най-строгите си мерки срещу криптовалутите. При цена на Биткойн около $55,000 Държавният съвет на Китай обяви официална забрана за добив на криптовалути.
В резултат на това хеширащата мощност на Биткойн спадна с 50%, а цената му се понижи до приблизително $30,000 през следващите месеци.
Заедно със забраната за добив на Биткойн, китайските регулаторни органи забраниха всякаква търговия и транзакции с криптовалути. Изпращането или приемането на криптовалути като Биткойн и Етериум стана незаконно както за жителите, така и за предприятията. Въпреки това няма конкретни политики срещу притежаването на дигитални активи, което означава, че китайските жители със съществуващи портфейли с криптовалути не нарушават никакви закони.
Решението на Китай да забрани криптовалутите е продиктувано от няколко фактора, сред които загриженост за защитата на потребителите поради свързването на криптовалутите с измами и пране на пари, неясния правен статут на дигиталните валути, потенциала за изтичане на капитал, обезценяването на юана, загрижеността за околната среда във връзка с високото потребление на енергия от Биткойн и желанието да се запази контролът върху дигитални валути на централните банки (CBDC) и проектите за метавселена.
Китай активно разработва официална CBDC, наречена „дигитален юан“, а градове като Шанхай инвестират милиарди в национални проекти за метавселена.
Забраната имаше значителни последици за световната криптовалутна индустрия. Много от китайските миньори на Биткойн се преместиха в държави, които в по-голяма степен подкрепят крипто индустрията. Въпреки забраната обаче общият хеширащата мощност на Биткойн продължи да се увеличава в месеците след забраната, като до януари 2022 г. надхвърли нивата отпреди ограниченията.
Освен това през септември 2021 г. в мрежата на Биткойн бяха наблюдавани дейности по добив с произход от Китай, което предполага, че китайските майнинг пулове все още работят тайно.
Въпреки че забраната на Китай за криптовалутите не е задушила напълно дейността в сектора, напоследък има признаци, показващи възможна промяна в позицията на страната. Спецификата на тази промяна и нейните резултати обаче все още не са ясни.
Пекин публикува документ, озаглавен „Бяла книга за иновации и развитие на Web3 (2023 г.)“, в която се препоръчва интегрирането на Web3 технологията като ключов компонент за бъдещия растеж на интернет. Документът, публикуван от Пекинската общинска комисия за наука и технологии, има за цел да утвърди Пекин като глобален център за иновации в областта на дигиталната икономика. В подкрепа на тази инициатива район Чаоян планира да инвестира приблизително $14 милиона годишно до 2025 г. В бялата книга се подчертава ангажиментът на Пекин за засилване на политическата подкрепа и ускоряване на технологичния напредък в Web3 индустрията.
Ако Китай отмени забраната, това би имало значително въздействие върху световния крипто пазар. Като най-населената страна в света и една от най-големите икономики, приемането на криптовалутите от страна на Китай би могло да стимулира търсенето, да повиши цените и да насърчи по-широкото им приемане. То би могло също така да съживи копаенето на криптовалути в Китай, който някога беше основен център за добив.
Отмяната на ограниченията за криптовалутите обаче би могла да доведе до предизвикателства като повишена волатилност на пазара и регулаторни опасения, свързани със защитата на потребителите, прането на пари и финансовата стабилност.
Потенциалното вдигане на забраната за крипто в Китай носи съществени последици за световния крипто пазар, но истинското въздействие ще стане ясно само с по-конкретна информация.
Само за една година спот Биткойн ETF в САЩ надхвърлиха $750 милиарда общ обем на търговията от въвеждането им през януари 2024 г.
Franklin Templeton представи нов крипто ETF, който осигурява на инвеститорите експозиция към Биткойн и Етериум.
Японската инвестиционна компания Metaplanet е увеличила дела си в Биткойн до 2,100 BTC, като вече контролира 0.01% от общото предлагане.
Според Ки Йонг Джу, главен изпълнителен директор на CryptoQuant, траекторията на цената на Биткойн предполага, че мечи пазар е малко вероятен през тази година.