Инфлацията в еврозоната остава висока: Ще повиши ли ЕЦБ основния лихвен процент?

Еврозоната се сблъсква с висока инфлация, дължаща се главно на повишените цени на енергията, които преди това бяха спаднали, но през август отново се повишиха. 

Тази устойчива инфлация изправя Европейската централна банка (ЕЦБ) пред предизвикателството да балансира охлаждането на търсенето, без да предизвиква продължителна рецесия. Ескалацията на цените на енергията и храните след руската инвазия в Украйна доведе до повишена инфлация и по-слаб растеж в сравнение със САЩ. Въпреки признаците за отслабване на икономиката инфлацията остава висока.

Към август потребителските цени в Европейския съюз са с 5.3% по-високи спрямо предходната година, което съответства на данните от юли. Макар че това е под върховото равнище от 10.6% през октомври 2022 г., то надхвърля целта на ЕЦБ от 2%. Икономистите очакваха спад в темпа на инфлация, но се наблюдаваше изненадващо ускоряване на цените, което вероятно ще предизвика ново повишаване на лихвения процент от страна на ЕЦБ.

Неочакваното ускоряване на инфлацията може да се отдаде на цените на енергията, които се повишиха през август след неотдавнашните си спадове. Базисната инфлация, изключваща променливите елементи като енергията и храните, намаля от 5.5% през юли до 5.3% през август.

Германия отчете забележително увеличение на заплатите с 6,6% за трите месеца до юни спрямо предходната година, което потенциално изпреварва растежа на потребителските цени.

Възникват опасения относно темпа на забавяне на инфлацията и неговото въздействие върху ограничаването на исканията на работниците за по-високи заплати. Бързото нарастване на заплатите може да поддържа инфлацията и да усложни усилията на централните банки за нейното намаляване. 

Въпреки че първоначално еврозоната преживя украинския конфликт по-добре от очакваното, последните показатели сигнализират за отслабване на икономиката, особено в Германия. Забавянето на банковото кредитиране и пониженото доверие сред бизнеса и домакинствата свидетелстват за охлаждане на инвестициите и икономическия растеж. Южноевропейските икономики като Испания се възползваха от туризма, докато ориентираната към производството Германия е изправена пред слабо глобално търсене.

Работата на ЕЦБ се усложнява от факта, че през тази година пътищата на растеж на членовете на еврозоната се разминават. Южноевропейските икономики като Испания се възползваха от съживяването на международния туризъм, като тази страна отчете 41.7% ръст на посетителите от САЩ през юни в сравнение с година по-рано.

Собственият показател на ЕЦБ за заплатите, договорени от профсъюзите и сходни групи в еврозоната като цяло, отбеляза увеличение от 4.3% през второто тримесечие, което остана непроменено спрямо първите три месеца на годината и е индикация, че инфлационният натиск може би се е стабилизирал.

Важно е да се отбележи, че проучванията на мениджърите по покупките в еврозоната показаха, че наемането на нови служители е спряло, като фабриките съобщават, че са намалили броя на служителите за трети пореден месец. Данните, публикувани от Евростат в четвъртък, показаха, че броят на работниците без работа в еврозоната е нараснал със 73,000 през юли, което е първото увеличение от януари насам.

Освен това пазарът на труда в еврозоната, който преди това беше устойчив след Ковид ограниченията, претърпя спад, като данните за безработицата се повишиха през юли и август. Тази промяна може да подкопае общата сила на региона.

Източник: WSJ