Икономическите рискове от тарифните планове на Тръмп

С очакваното завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост световните пазари се подготвят за ера на високи мита, която може да съперничи на протекционистките политики от 30-те години на миналия век.

Неотдавнашно проучване на Националното бюро за икономически анализи разкрива, как подобни високи мита са повлияли на американските индустрии в периода 1870-1900 г. През този период митническите ставки са били средно около 35%, което е в ярък контраст с предложената от Тръмп повсеместна такса от 20%.

Изследователите Александър Клайн и Кристофър Майснер щателно анализираха данни на ниво индустрия от края на XIX в., като разкриха, че високите тарифи често са задушавали производството. Протекционизмът е помогнал на неефективните компании да оцелеят, подобно на това как съвременните политики на ниски лихвени проценти са критикувани, че дават възможност на „зомбирани“ компании. Освен това в секторите с ограничен брой конкуренти на вътрешния пазар тежките мита намаляват мотивацията на предприятията да въвеждат иновации. Например в петролната индустрия се наблюдава спад както в производството, така и в износа, вероятно поради ограниченията, предизвикани от митата.

Високите тарифи доведоха до увеличаване на броя на дружествата с ниски разходи, като например текстилната промишленост, където процъфтяха по-малките компании, създавайки работни места, но не непременно подобрявайки заплатите. Този компромис предполага, че макар да са създадени повече работни места, жизненият стандарт не се е повишил толкова, колкото би могъл да се подобри при по-висока производителност.

Автомобилната индустрия предлага съвременен паралел: Клайн и Майснер посочват, че в началото на 20-ти век американските компании са изоставали в областта на иновациите главно поради 45% защитна тарифа – проблем, който сега е актуален, тъй като САЩ се конкурират в сектора на електрическите превозни средства.

В друго проучване на Oxford Economics се подчертава икономическият подем в бившите съветски републики, които се възползват от геополитическото напрежение в Русия. В тези страни – от Беларус до Киргизстан – се наблюдава икономически растеж, тъй като регионалните производители запълват празнините, оставени от западните компании, които се оттеглят от руския пазар. Тъй като руските компании пренасочват инвестициите си към съседни държави извън рамката на западните санкции, местните икономики отбелязват ръст на търговията и инвестициите, като паричните преводи от работещите в Русия също допринасят за ръста на заплатите в тези държави.