Федералният резерв е изправен пред загуби на хартиен носител в размер на $1 трилион

Федералният резерв е изправен пред значителни финансови предизвикателства, произтичащи от загуби на хартиен носител в размер на над $1 трилион, дължащи се на обезценени притежавани ценни книжа.

Някои от тези хартиени загуби вече са се превърнали в реални, надхвърлящи $100 милиарда, без да има незабавно решение.

На 17 юли председателят на Фед Джером Пауъл призна, че макар инфлацията да намалява, тя остава над годишната цел на Фед от 2%, което налага поддържането на високи лихвени проценти – най-високите от две десетилетия насам.

Последиците от високите лихвени проценти са тежки за баланса на Федералния резерв. Тези високи лихвени проценти могат да струват на Фед приблизително $100 милиарда годишно през следващото десетилетие.

Според финансовите отчети на Фед в края на 2023 г. има нереализирана загуба от $948.4 милиарда, което е по-малко от над $1 трилион в края на 2022 г.

Централната банка намалява баланса си от пика от близо $9 трилиона, като позволява на някои облигации да падежират всеки месец, без да реинвестира възвръщаемостта им. Този подход беше забавен през юни, за да се затегнат финансовите условия, без да се предизвика рецесия.

Сегашните финансови затруднения на Фед произтичат от агресивната му балансова политика по време на финансовата криза от 2007-2009 г. и пазарните сътресения през 2020 г. причинени от Ковид пандемията.

За да стабилизира ситуацията, Федералният резерв закупи облигации, които иначе щяха да бъдат държани от мениджъри на активи, 401(k)-фондове и други инвестиционни фондове, което доведе до значителни разходи. Въпреки че тази стратегия направи кредитите евтини и изобилни за предприятията и домакинствата, тя също така увеличи търсенето на по-рискови активи и допринесе за инфлацията.