Макроикономическият експерт Лин Олдън идентифицира два важни фактора, които подхранват вълната на дедоларизация.
В интервю за шоуто на Джей Мартин, Олдън обясни, че намаляването на доверието в американските държавни облигации сред другите държави е ключов фактор.
Макроспециалистът посочи, че доходността, предлагана от американските държавни ценни книжа, е по-ниска от инфлацията, което кара много държави да търсят алтернативни инвестиционни възможности.
През изминалата година дедоларизацията отбеляза забележимо ускорение, което се дължи главно на две фундаментални причини. Първо, след световната финансова криза и последвалите години множество държави стигнаха до извода, че инвестирането в американски държавни ценни книжа е непривлекателно.
Те не желаят да финансират правителството на САЩ, когато са изправени пред отрицателна реална доходност.
През цялата 2010 г. доходността на държавни облигации постоянно е по-ниска от инфлацията, докато доходността на държавните облигации с по-дълъг срок на погасяване плътно съответства на индекса на потребителските цени.
Тези активи се представиха по-слабо в сравнение с акциите, недвижимите имоти и други алтернативи. Вследствие на това много правителства предпочетоха да не подкрепят такива инвестиции.
Олдън подчерта още, че държавите се отклоняват от долара поради опасения, че правителството на САЩ може да изземе резервите им във всеки един момент. Според Олдън тези държави разбират, че съдбата на техните доларови резерви е в ръцете на няколко избрани политици във Вашингтон.
Държавната хазна и пазарът на долари функционират като разрешена счетоводна книга, което означава, че на отделни лица може да бъде отказан достъп до нея. Активите могат да бъдат едностранно конфискувани, макар и не произволно. През последните 50 години повечето държави по света преживяват периоди, в които по един или друг начин изпадат в немилост пред Вашингтон.
Вследствие на това много държави обмислят да намалят зависимостта си от долара и държавните ценни книжа, тъй като осъзнават, че малка група лица във Вашингтон има властта да замрази средствата им само с един жест.
Очаква се рязко покачване на индекса S&P 500, като анализаторите предполагат, че в следващите месеци той може да достигне 7,400 пункта – което би било значителен скок от настоящото ниво от около 5,950 пункта.
Напрежението във Вашингтон се засилва, след като Илон Мъск публично осъди мащабния федерален законопроект за държавните разходи, подкрепен от Доналд Тръмп, като обвини законодателите, че водят САЩ към фалит.
Токенизираните краткосрочни фондове тихо променят начина, по който институциите управляват ликвидността, като предлагат дигитална алтернатива на традиционните продукти на паричния пазар.
Американският министър на търговията Хауърд Лутник намекна, че търговско споразумение между Вашингтон и Ню Делхи може да е близо.