Българският парламент одобри нов закон, който официално въвежда регулации за криптоактиви, базирани на европейското законодателство.
Приет с 133 гласа, законът има за цел да синхронизира българската нормативна база с ключови регламенти на ЕС, като MiCA, TFR и DORA.
Това е първият мащабен опит страната да въведе конкретни правила за крипто сектора. Законът дефинира понятия като „токен“ и „криптоактив“, определя кои институции ще отговарят за надзора и лицензирането, и дава възможност за т.нар. „паспортизация“ – лиценз, признат из цяла Европа.
БНБ ще наблюдава токените за електронни пари, а КФН ще отговаря за активи с покритие и лицензи за оператори.
Въпреки това, в индустрията има опасения. Основна критика е разминаването между националните и европейските срокове за издаване на лиценз – България залага 6 месеца, докато MiCA предвижда 60 работни дни. Това може да постави страната в неравностойна позиция спрямо по-гъвкави юрисдикции в ЕС.
Според експерти, регулацията е необходима стъпка към узряване на пазара, но бъдещето ще зависи от ефективността на прилагането ѝ и административната готовност на институциите.
Пет големи банкови асоциации настояват Службата на валутния контрольор (OCC) да забави одобрението на нови национални тръстови банкови лицензи за компании за дигитални активи, включително Ripple, Fidelity Digital Assets, National Digital TR CO и First National Digital Currency Bank.
Тъй като крипто пазарите набират скорост през втората половина на 2025 г., поредица от ключови регулаторни и макроикономически събития са готови да оформят настроенията, ликвидността и ценовите действия в пространството.
Според комисаря по ценните книжа и фондовите борси на САЩ Хестър М.Пиърс подписването на закона GENIUS представлява знакова стъпка в крипто регулирането в САЩ.
Президентът Доналд Тръмп подписа GENIUS Act – новаторски законопроект, насочен към регулиране на бързо разрастващия се пазар на стабилни монети.