Българският парламент одобри нов закон, който официално въвежда регулации за криптоактиви, базирани на европейското законодателство.
Приет с 133 гласа, законът има за цел да синхронизира българската нормативна база с ключови регламенти на ЕС, като MiCA, TFR и DORA.
Това е първият мащабен опит страната да въведе конкретни правила за крипто сектора. Законът дефинира понятия като „токен“ и „криптоактив“, определя кои институции ще отговарят за надзора и лицензирането, и дава възможност за т.нар. „паспортизация“ – лиценз, признат из цяла Европа.
БНБ ще наблюдава токените за електронни пари, а КФН ще отговаря за активи с покритие и лицензи за оператори.
Въпреки това, в индустрията има опасения. Основна критика е разминаването между националните и европейските срокове за издаване на лиценз – България залага 6 месеца, докато MiCA предвижда 60 работни дни. Това може да постави страната в неравностойна позиция спрямо по-гъвкави юрисдикции в ЕС.
Според експерти, регулацията е необходима стъпка към узряване на пазара, но бъдещето ще зависи от ефективността на прилагането ѝ и административната готовност на институциите.
Калифорния се готви да експериментира с криптовалути в административната си дейност.
Стабилната монета RLUSD на Ripple получи зелена светлина от Финансовата служба на Дубай (DFSA), което отваря пътя за употребата ѝ в Международния финансов център на Дубай (DIFC).
Комисията за ценни книжа и борси на САЩ ясно заяви, че повече няма да се занимава с регулирането на мемe криптовалутите – токени, които често се влияят от интернет културата, медийния хайп и политическия брандинг.
Усилията за въвеждане на така необходимата правна структура на пазара на дигитални активи в САЩ направиха голям скок напред с въвеждането на Закона за яснота на пазара на дигитални активи – законопроект, чиято цел е да постави основите на последователни крипто регулации.