Байдън срещу Тръмп – кой ще спаси икономиката на САЩ?

Когато се разглежда въпросът кой може да спаси икономиката на САЩ между Байдън и Тръмп, е важно да се разгледат съответните им икономически политики, постижения и потенциални траектории.

Джо Байдън наследи икономика, която се гърчеше от последиците на Ковид пандемията. Неговата администрация бързо въведе Американския спасителен план, като инжектира $1.9 трилиона в икономиката, за да осигури облекчение за физическите лица, предприятията и щатските и местните власти. Този смел пакет за стимулиране помогна за смекчаване на най-тежките икономически последици от пандемията, като стимулира потребителските разходи, укрепи доверието и даде тласък на икономическото възстановяване.

Освен това предложената от Байдън програма за по-добро възстановяване има за цел да инвестира трилиони долари в инфраструктура, чиста енергия, образование и здравеопазване. Тези инвестиции имат за цел да модернизират американската инфраструктура, да създадат милиони работни места, да насърчат иновациите и да повишат конкурентоспособността на страната на световната сцена. Като дава приоритет на инвестициите в зелени технологии и възобновяема енергия, Байдън се стреми да се справи с изменението на климата, като същевременно стимулира икономическия растеж в устойчиви отрасли.

Във фискалната сфера Байдън предложи повишаване на данъците върху корпорациите и физическите лица с високи доходи, за да финансира амбициозните си планове за разходи. Този подход има за цел да намали неравенството в доходите, да генерира допълнителни приходи за правителствени програми и да гарантира, че най-богатите американци плащат своя справедлив дял. Критиците обаче твърдят, че по-високите данъци биха могли да намалят бизнес инвестициите и да попречат на икономическия растеж, особено ако се прилагат по време на крехко възстановяване.

Преглед на постигнатото от Тръмп

За разлика от тях Доналд Тръмп преследваше различна икономическа програма по време на своето президентство, характеризираща се с дерегулация, намаляване на данъците и протекционистични търговски политики.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

БРИКС: Поредната държава готова да се присъедини към съюза през 2024 година

Основното законодателно постижение на Тръмп беше Законът за намаляване на данъците и създаване на работни места от 2017 г., който намали ставките на корпоративния данък и предостави временни облекчения за частните данъкоплатци. Поддръжниците на икономическата политика на Тръмп твърдят, че намаляването на данъците е стимулирало бизнес инвестициите, създаването на работни места и ръста на заплатите, което е довело до силна икономическа експанзия и исторически ниски нива на безработица преди пандемията.

Освен това Тръмп даде приоритет на дерегулацията в различни сектори, като се стремеше да намали разходите на предприятията за спазване на законодателството и да стимулира предприемачеството и иновациите. Администрацията му отмени регулациите в областта на околната среда, финансовите гаранции и защитата на потребителите, като се аргументира, че прекомерното регулиране задушава икономическата динамика и възпрепятства създаването на работни места.

Освен това Тръмп преследваше агресивна търговска програма, налагайки мита върху вносни стоки от Китай и други партньори в търговията. Макар че тези мита имаха за цел да защитят американските индустрии и да се справят с търговските дисбаланси, те предизвикаха ответни мерки и търговско напрежение, което наруши глобалните вериги за доставки и повиши разходите на предприятията и потребителите.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

БРИКС: Заплаха ли ще е новата валута за долара?

Оценяване на икономически политики

При оценяването на икономическите политики на Байдън и Тръмп е от решаващо значение да се вземе предвид потенциалното им въздействие върху ключови икономически показатели като ръст на БВП, безработица, инфлация и неравенство в доходите. Докато подходът на Байдън дава предимство на държавната намеса, инвестициите и прогресивното данъчно облагане за стимулиране на икономическия растеж и справяне със социалните предизвикателства, подходът на Тръмп набляга на свободните пазари, дерегулацията и намаляването на данъците, за да стимулира растежа, воден от частния сектор, и създаването на работни места.

В крайна сметка ефективността на икономическата програма на всеки от кандидатите зависи от различни фактори, включително преобладаващите икономически условия, законодателната динамика и външните сътресения, като например бъдещи пандемии или геополитически събития. Докато избирателите обмислят възможностите си, те трябва внимателно да преценят коя визия съответства на техните икономически приоритети и ценности, като имат предвид дългосрочните последици за просперитета и благосъстоянието на нацията.

Kosta Gushterov