Възраждането на китайската икономика и ролята на комунистическата партия

Икономическата политика на Китай сега е силно повлияна от идеологията, за разлика от когато и да било след отварянето на страната към Запада преди около 50 години. 

Тази идеологическа позиция възпира китайските лидери да прилагат мерки за стимулиране на затъващата икономика. Икономисти и инвеститори настояват Пекин да предприеме по-значителни стъпки за увеличаване на производството, евентуално чрез стратегии като стимулиране на потребителските разходи с парични помощи – стратегия, използвана от САЩ по време на пандемията.

Икономистите подчертават, че преминаването на китайската икономика към модел, ориентиран в по-голяма степен към потреблението, подобен на този в САЩ, би създало по-устойчив дългосрочен растеж.

Президентът Си Дзинпин обаче категорично се противопоставя на растежа, основан на потреблението в западен стил, като го определя като разточителен и противоречащ на целта му да превърне Китай в световна индустриална и технологична сила. Той предпочита да се придържа към фискална дисциплина, особено като се има предвид значителното дългово бреме на Китай, което прави по-малко вероятни политиките на стимулиране или социално подпомагане, подобни на тези в САЩ и Европа.

Пазарно ориентираните промени и отдръпването от продължаващата тенденция на централизиран икономически контрол също изглеждат невероятни. Въпреки известно облекчаване на усилията за регулиране на частните компании, Пекин остава предпазлив по отношение на нерегламентираното им разрастване.

Икономическите перспективи на Китай се помрачават с намаляването на производствената активност, износа, цените на жилищата и потребителските цени, които навлизат в дефлация. Младежката безработица също достигна рекордно високи стойности.

Позицията на президента Си срещу стимулите от западен тип пролича в реч, публикувана на 16 август в главното списание на Комунистическата партия – Qiushi. 

Според вътрешни лица моментът на тази публикация е бил стратегически и е целял да се противопостави на вътрешните и международните призиви към Пекин да направи повече за стимулиране на икономиката.

Преобладаващото мнение е, че Пекин в крайна сметка може да приеме по-агресивни мерки за стимулиране, особено ако не успее да постигне целта на правителството за растеж от около 5% за годината. Възможните варианти включват увеличаване на инвестициите в инфраструктурата и в проекти, които са облагодетелствани от правителството, както и по-нататъшно облекчаване на кредитирането.

Макар че ръководството на Китай предпочита растеж, ръководен от правителството, чрез инвестиции в стратегически сектори като полупроводници и изкуствен интелект, икономистите подчертават, че насърчаването на потреблението може да доведе до значителен растеж, ако се стимулира по подходящ начин.

Колкото по-дълго Китай отлага предприемането на по-решителни икономически действия, толкова по-висок е рискът от продължителна стагнация, която може да превърне Китай от източник на глобален растеж в икономически риск. Докато икономистите се застъпват за по-силни мерки за стимулиране, Си Дзинпин продължава да се противопоставя на инициативи, които насърчават увеличаването на потребителските разходи, опасявайки се от развитието на социална държава от западен тип. Тази перспектива съответства на историческото нежелание на Китай да дава приоритет на потреблението пред държавните инвестиции.

Пред лицето на тези предизвикателства икономическият избор, който Китай ще направи, ще окаже значително влияние върху траекторията му на световната сцена, като може да определи ролята му на надежден фактор за растеж или на риск за световната икономика.

Източник: WSJ