Защо капитализмът напуска САЩ и накъде се насочва?

Ранният капитализъм в САЩ процъфтява в Нова Англия, но в преследването на печалби капиталистите преместват производството си в други региони, оставяйки след себе си изоставени фабрики и закъсали градове. 

Впоследствие моделът се повтаря, като центърът на капитализма се премества към Средния Запад, а след това към Далечния Запад, Юга и Югозапада. Термини като “ръждив пояс“, “деиндустриализация” и “производствена пустиня” все по-често описват различни части на американския капитализъм.

Макар че тези движения бяха предимно в рамките на САЩ, загрижеността за въздействието върху засегнатите региони остана по-скоро местна, отколкото да се превърне в национален проблем. През последните десетилетия значителен брой капиталисти преместват производствени мощности и инвестиции извън границите на САЩ, най-вече в Китай, привлечени от по-ниските заплати и разрастващите се пазари. Това изселване предизвика противоречия и породи опасения относно стагнацията на заплатите и нарастващото неравенство в доходите.

Защо капитализмът напуска САЩ?

Мотивите за тези промени бяха продиктувани от по-ниските заплати в чужбина и по-бързо развиващите се пазари в други държави. Тъй като все повече американски капиталисти преместваха инвестициите си в чужбина, те се конкурираха с тези, които преди това се бяха преместили на места като Китай, където нормите на печалба значително се бяха подобрили. Тази тенденция се разпространи и в други региони като Азия, Южна Америка и Африка, които предлагаха стимули в лицето на ниски заплати и разширяващи се пазари, привличайки повече американски капиталисти и инвеститори.

Получените печалби от тези движения подхраниха по-нататъшните премествания, което доведе до увеличаване на доходите и богатството, концентрирани главно сред богатите корпоративни акционери и висши ръководители. Те активно популяризираха идеологическия наратив, че това изтичане на капиталисти от САЩ е полезно за цялото общество, като често го обозначаваха като “неолиберализъм” и “глобализация“. В действителност обаче тези ходове обслужваха предимно интересите на малцина богаташи за сметка на по-широките слоеве от населението.

Неолиберализмът, възникнал като оправдание за свободния избор на капиталистите, се застъпваше за минимално държавно регулиране с цел постигане на максимална ефективност в икономиката.

Насърчаването на глобализацията като средство за преместване на производството в чужбина от страна на капиталистите се разглеждаше като възможност за по-ефективни стоки и услуги поради достъпа до световни ресурси. Истинският резултат обаче беше по-нататъшната концентрация на богатството сред малцина привилегировани, което задълбочи разликите в доходите и богатството в старите центрове на капитализма.

Икономическото развитие на Китай срещу упадъка на САЩ

Китай, за разлика от много други страни, използва стратегически инвестициите, направени от капиталистите, за да подкрепи собственото си икономическо развитие. Страната изискваше от пристигащите капиталисти да споделят напреднали технологии, което даде възможност за бърз растеж на Китай. Възходът на китайската икономика и нейните партньорства с глобалните дистрибутори допринесоха за упадъка на САЩ като доминираща икономическа сила.

Последиците от глобалното преместване на капитализма доведоха до криза в САЩ, характеризираща се със стагнация на заплатите, нарастващо социално разделение и влошаване на състоянието на средната класа. Тази криза се изостря допълнително от екстремното богатство, нарастващия популизъм и политическия екстремизъм.

Като цяло, променящият се пейзаж на глобалния капитализъм промени и динамиката на икономическата власт и засили социалните предизвикателства, предизвиквайки критични въпроси за бъдещето на капиталистическата система.