Учен дари $4,2 милиона за развитието на децентрализираните финанси

Николай Мушегиан, компютърен учен, който уточни някои от основните механики зад блокчейн платформата за финансови услуги MakerDAO, реши да даде 10,000 в MKR, понастоящем на стойност малко над 4,2 милиона долара, на своята алма матер, Карнеги Мелън, Пенсилвания.

Той иска да създаде изследователска програма за децентрализирани приложения (dApps), протоколи и механизми, базирани на теория на игрите, за борба с една покварена индустрия.

Мушегиан пише, че „изследванията в web3 пространството бяха направени от играчи, които автоматично пускат работата си в публичното пространство без да се замислят… Никой не искаше да се занимава с адвокати, всички искаха да създават неща.“

Той добави: „Нямаше заплаха от изградените мрежи от банки и технологични гиганти, защото не ни взеха насериозно.“

Но това се промени. Големи банки като Santander използват блокчейн технологията. JP Morgan дори създаде собствена дигитална валута. „Ясно е, че ерата е отминала“, пише той. „Някои от подадените патенти се подиграват със закона за интелектуалната собственост и са обида за разработчиците, които са изградили основните технологии, благодарение на които създават техните продукти. Пригответе се за дългогодишна многомилионна битка за това дали ‘изпращането на криптовалута по имейл’ е патентоспособно.“

Според Мушегиан, фондът спонсорира завършилите и аспирантите в университета. Специалността на Карнеги Мелън, пише Мушегиан, е в проектирането на алгоритми, което е критично за развитието на блокчейн индустрията.

В публикация на своя уебсайт, Мушегиан заявява, че е дарил 3,200 MKR ($1,363,584) в навечерието на Нова година и „неофициално е дарил” още 6,800 MKR, които ще даде на университета през следващите една до три години.

Той цитира „добрата карма” като своя мотивация, както и „поведението за търсене на краткосрочни облаги от някои от големите играчи в това пространство, а също и от съществуващите банки и технологични гиганти”.

Създавайки фонда, Мушегиан се надява да се пребори с лицата, търсещи наем и тези, които са „по-добри в подаването на патенти, отколкото в писането на работещ код“. Той се оповава на факта, че университетите “не се манипулират лесно от корпорациите”. Дали обаче дарението му ще бъде достатъчно, за да се бори с волята на банките?