Състоянието на Европа се влошава – страхът от рецесия надделява

Според неотдавнашно проучване икономическата активност в еврозоната се е свила повече от очакваното през юли, като търсенето в сектора на услугите е намаляло, а фабричното производство е спаднало с най-бързия темп от началото на Ковид пандемията.

Този спад беше широко разпространен и засегна дори двете най-големи икономики в еврозоната – Германия и Франция, които навлязоха в територията на свиването. Подобно развитие на събитията поражда опасения, че блокът може отново да изпадне в рецесия.

Индексът на мениджърите по продажбите (PMI) за еврозоната, който е ключов показател за състоянието на икономиката, се понижи до 48.9 през юли, което е осеммесечно дъно, в сравнение с 49.9 през юни. Това отчитане беше по-ниско от всички очаквания, тъй като икономистите предвиждаха леко понижение до 49.7.

Паоло Гриняни от Oxford Economics отбеляза, че слабостта е била видима във всички сектори, като особено слабо се е представил производствения сектор.

Продължителната кампания на Европейската централна банка за повишаване на лихвените проценти също започва да оказва влияние върху потребителите и да влошава състоянието на сектора на услугите, което поставя банката пред дилема, тъй като тя преценява дали да се бори с рекордната инфлация, или да нанесе потенциални икономически щети.

Данните от проучването допълнително потвърдиха влошаването на макроикономическите условия, като в производствения сектор се наблюдават признаци на спад, които се разпространяват и в други сектори. Икономистите изразиха опасения относно възможността за слабо свиване на БВП на еврозоната през третото тримесечие.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

БРИКС: Дните на долара са преброени

Забележително е, че през юли и в Германия, и във Франция се наблюдава свиване на активността, което показва по-голяма вероятност от рецесия през втората половина на годината.

В отговор на по-слабите от очакваното икономически данни еврото поевтиня, а доходността на държавните облигации в еврозоната се понижи.

В Обединеното кралство, извън еврозоната, частният сектор също отбеляза слаб растеж през юли, като предприятията бяха изправени пред застой в поръчките поради повишаващите се лихвени проценти и продължаващата инфлация.

Индексът PMI в сферата на услугите за еврозоната спадна до 51.1 през юли, което е най-ниската стойност от януари насам и е под прогнозата на анкетата на Reuters за 51.5. Задлъжнелите потребители, обременени от нарастващите разходи по заемите и цените, намалиха разходите си, в резултат на което индексът на новите предприятия в сектора на услугите спадна под прага на рентабилност за първи път от седем месеца.

Индексът PMI в производствения сектор на блока спадна до 42.7 от 43.4, противно на очакванията за леко повишение до 43.5. Производството, което допринася за съставния PMI индекс, достигна най-ниското си равнище от повече от три години.

Въпреки че производителите намалиха обема на изоставащите поръчки и понижиха цените, спадът се запази. Фабриките се възползваха от по-ниските производствени разходи поради намаленото търсене на материали и подобреното предлагане.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Дългът на САЩ не спира да нараства: Милиардер предупреждава за бъдещето на икономиката

Устойчивата борба на политиците от Европейската централна банка да постигнат целевата си инфлация от 2% въпреки агресивното затягане на политиката доведе до повишаване на лихвения процент с 25 базисни пункта, което се очаква да натовари допълнително потребителите. 

В анкета на Reuters икономистите твърдят, че повечето от тях предвиждат още едно повишение на лихвения процент през септември.

Източник: Reuters

Kosta Gushterov