Си Дзинпин ли е виновен за икономическия упадък на Китай?

Усилията на Си Дзинпин да промени икономическия модел на Китай са изправени пред сериозни предизвикателства в последно време.

Китайската икономика, възлизаща на $18 трилиона, се забавя, а сред ключовите проблеми са фактори като песимизмът на потребителите, затрудненията в износа, спадът на цените и високата безработица сред младите хора.

Country Garden Holdings Co. е близо до неизпълнение на своите 3,000 проекта за недвижими имоти, а в Zhongzhi Enterprise Group Co. – голяма банка в сянка – възникнаха протести.

Тези проблеми са свързани с целта на президента Си да се откаже от растеж, основан на дълга. Въпреки кризата в сектора на недвижимите имоти бяха предприети ограничени мерки за смекчаване на последиците от нея, което накара големи финансови институции като JPMorgan, Barclays и Morgan Stanley да намалят прогнозите си за растежа под правителствената цел от 5%.

Чуждестранните инвеститори изтеглят средства поради опасения за икономическата стабилност на Китай. Освен това президентът Байдън нарече китайската икономика “бомба със закъснител“, което контрастира с неговия подход за стимулиране на американската икономика, докато Си се фокусира върху прекъсването на зависимостта на Китай от спекулативни недвижими имоти и проекти с ниска възвръщаемост.

Икономическите философии на Китай и САЩ се разминават

Икономическият сблъсък променя инвестиционните потоци, което може да повлияе на възхода на Китай в сравнение със САЩ. Си има за цел да разсее икономическите рискове в Китай, но неговият сдържан подход за стимулиране може да подкопае общественото доверие.

Китай е изправен пред “рецесия на очакванията“, тъй като несигурността на растежа се самоизпълнява, а дефлацията може да доведе до стагнация, която да попречи на бъдещия растеж.

Ако световните пазари изпаднат в паника, сривът в Китай може да доведе до повсеместно оттегляне на инвеститорите. Смята се, че различните икономически подходи се проявяват в номиналния растеж на БВП, който засега е в полза на САЩ поради засилването на долара.

Китай насърчава растежа в области като електромобилите, възобновяемата енергия и високотехнологичното производство. Въпреки строгите икономии се отделят средства за стимулиране на тези сектори.

Услугите като пътувания и ресторанти се възстановиха след блокирането, създавайки работни места и облекчавайки опасенията за безработица. Тези сектори обаче не могат да компенсират забавянето от кризата в сектора на недвижимите имоти.

Правителството на Си предприема мерки, като например разходи за инфраструктура и намаляване на лихвените проценти, но са необходими по-съществени интервенции, за да се повиши доверието на потребителите.

Сътресенията в сектора на недвижимите имоти се отразяват на свързаните с него отрасли, което води до спад в богатството на домакинствата.

Многобройните цели на Си включват поддържане на финансова стабилност, национална сигурност, предотвратяване на рискове и контрол на замърсяването на околната среда наред с икономическия растеж.

Докато официалните лица се застъпват за подкрепа на корпоративния сектор за осигуряване на заетост, някои предлагат пряко стимулиране на потребителите.

Предпазливият подход на Си има за цел да избегне прекомерния фискален дефицит. Балансът между стимулирането на икономиката и поддържането на фискална дисциплина е предизвикателство.

Приоритетите на Си включват дългосрочен икономически растеж, управление на риска и екологична устойчивост. Местните власти се насърчават да балансират между финансовата дисциплина и подкрепата за растежа. Възможни са смели действия, но се отчитат и политическите рискове. Администрацията на Си е изправена пред въпроса колко икономически спад може да понесе.

Наблюдателите очакват по-скоро целенасочена подкрепа за предприятията и ограничени мерки за повишаване на настроенията, отколкото пълномащабни стимули. Освен това се смята, че готовността за увеличаване на фискалния дефицит може да се промени, ако икономическите реалности го изискват.

Източник: Bloomberg