През декември 2023 г. 32-членната Организация на Северноатлантическия договор (НАТО) отпуска бюджет за отбрана в размер на $1.3 трилиона.
Съединените щати имат най-голям принос, като осигуряват около 68% от общия бюджет, което се равнява на $860 милиарда за 2024 г. Тази значителна сума доближава САЩ до границата от $1 трилион разходи за отбрана – цифра, която може да бъде достигната в бъдещите бюджети. За разлика от тях останалите 31 държави от НАТО са допринесли общо с $440 милиарда.
Германия е вторият най-голям вносител с отпуснати средства за отбрана в размер на $68 милиарда за тази година. Въпреки тази значителна сума разходите на САЩ за НАТО са над десет пъти по-големи от тези на Германия. Това несъответствие подчертава доминиращата финансова роля на САЩ в рамките на алианса.
Още през 2018 г. бившият президент на САЩ Доналд Тръмп призова държавите-членки на НАТО, да увеличат разходите си за отбрана до 2% от своя БВП. Въпреки че САЩ продължиха да внасят допълнителни 6% в бюджета на алианса, другите страни членки успяха да увеличат вноските си само до по-малко от 1%.
Конфликтът между Русия и Украйна накара европейските държави да увеличат разходите си за отбрана. От 2022 г. насам се наблюдава забележимо увеличение на бюджетите сред европейските членове на НАТО, тъй като те се стремят да засилят мерките си за сигурност.
Ето разбивка на 10-те най-големи вносители в НАТО за 2024 г:
Останалите 22 държави са събрали допълнително $150 милиарда, с което общият бюджет достига $1.3 трилиона.
Инвеститорът и мениджър на фондове Дан Тапиеро очаква в близко бъдеще да се увеличи броят на първичните публични предлагания (IPO), свързани с криптовалути.
Въпреки че САЩ и Европейския съюз наложиха строги санкции на Русия, приходите й от петрол значително нараснаха.
Платформата за блокчейн и токенизация на Paxos International получи пълно регулаторно одобрение от Паричния орган на Сингапур (MAS).
Артър Хейс, основател на BitMEX, наскоро направи интересна публикация, в която разглежда динамиката на историческите икономически цикли, разграничавайки по-специално местните инфлационни цикли от глобалните цикли.