Руската рубла достигна най-ниската си стойност от почти 17 месеца, като през тази година спадна с над 25%, което се дължи на увеличените военни разходи на Москва и на въздействието на западните санкции върху износа на енергия.
Руската валута надхвърли 101 рубли за долар, отбелязвайки продължаващо понижение и предизвиквайки безпокойство. Този спад беше свързан от съветника на президента Путин Максим Орешкин с „разхлабената парична политика“, която затруднява икономическото преструктуриране и доходите на хората.
Орешкин изрази вяра в способността на централната банка да стабилизира ситуацията, като подчерта значението на силната рубла за руската икономика.
Според Алексей Заботкин, заместник-директор на централната банка, стратегията на централната банка за гъвкав валутен курс има за цел да се адаптира към променящите се външни условия.
Обезценяването на рублата се дължи на увеличените разходи за отбрана, които увеличават вноса, и на намаляването на износа, особено в енергетиката. Такива дисбаланси обикновено оказват натиск върху валутата на дадена страна.
Александра Прокопенко, бивш служител на руската централна банка, отбеляза, че преминаването към военновременна икономика може да засили рисковете, свързани с вноса и инфлацията.
За да противодейства на тези опасения, централната банка обяви спиране на покупките на чуждестранна валута в страната, за да стабилизира рублата и да ограничи волатилността.
Централната банка повиши основния си лихвен процент с 1%, за да се справи с инфлацията и рисковете от обезценяване на рублата, като се намекна за по-нататъшни увеличения.
Някои жители на Москва се опасяваха от понижаване на жизнения стандарт поради потенциалното покачване на цените, докато други се надяваха на стабилност на рублата.
Стойността на рублата спадна от 66 за долар през януари до една трета от тази стойност през следващите месеци.
След западните санкции заради конфликта в Украйна рублата достигна 130 за долар, стабилизирана от капиталовия контрол на централната банка.
Заботкин обяснява обезценяването на рублата с международните санкции, нарушаващи вноса, но отхвърля твърденията за значително изтичане на капитали.
След значителния хак на Bybit, при който бяха откраднати $1.5 милиарда в Етериум, няколко известни фигури в китайското крипто пространство се включиха в помощ на борсата, като депозираха ETH, за да повишат ликвидността.
Ки Йонг Джу, главен изпълнителен директор на CryptoQuant, наскоро сподели интригуваща гледна точка за меме токените, като ги свърза с теорията на Карл Юнг за „колективното несъзнато“.
Том Лий, ръководител на отдел „Проучвания“ във Fundstrat, смята, че американският фондов пазар е готов за по-нататъшни печалби въпреки скорошната волатилност.
След хакерската атака срещу Bybit на 21 февруари борсата успя да възстанови значителна част от резервите си в Етериум, като се върна до почти половината от нивата си преди атаката.