Възможността за значителен спад на цените на петрола през следващата година може да се осъществи, ако страните от ОПЕК+ решат да се откажат от продължаващото намаляване на производството.
Или поне така заяви Макс Лейтън, глобален ръководител на отдела за проучване на суровините в Citigroup, по време на интервю за Bloomberg TV.
ОПЕК планира да намали допълнително добива на петрол с 900,000 барела на ден през първото тримесечие на 2024 г. в допълнение към предишните ангажименти, поети по-рано през годината.
Лейтън предположи, че ако страните членки се придържат към тези квоти, цените на петрола може да се стабилизират в рамките на $70-$80 за барел. Той обаче предупреди, че повторното въвеждане на свободния капацитет на ОПЕК може да доведе до значителен спад от 30% до 50% на петролните пазари – сценарий, който организацията не желае да експериментира.
Лейтън изрази мнение, че алтернативите са твърде болезнени, като предвиди възможно намаление с около половин милион барела дневно през следващата година при подходяща ценова точка. През настоящата година се наблюдава намаляване на световното търсене и излишък на петрол, което оказва натиск за намаляване на цените на суровия петрол. Лейтън очаква тази тенденция да се запази и през 2024 г., като прогнозира общ излишък от около 600,000 барела на ден.
Въпреки оптимизма на Лейтън за известно потенциално възстановяване на търсенето в Китай, други анализатори предупреждават, че трайното забавяне на китайската икономика може да предизвика рязък спад на световния растеж, което да накара ОПЕК да ограничи допълнително производството на петрол.
От Fitch Ratings подчертаха, че ако през 2024 г. петролният пазар значително се измести към излишък поради слабия глобален растеж, може да се наложи допълнително съкращаване на добива от ОПЕК+, въпреки че неотдавнашното нежелание се прояви в сделката, сключена в края на ноември 2023 г. Агенцията прогнозира спад на глобалния растеж с 2.1% за предстоящата година.
От друга страна, има предположения, че ОПЕК+ може да реши да прекрати ограниченията на производството си в краткосрочен план, заливайки пазара с предлагане, за да се противопостави на нарастващата конкурентоспособност на американските производители. Пазарният експерт Пол Санки подчерта, че стабилният добив от Запада е намалил въздействието на съкращенията на ОПЕК и допускането на спад на цените може потенциално да предизвика затруднения в американската индустрия.
Санки нарече това „война за пазарен дял“, подчертавайки динамиката на конкуренцията. Въпреки това тази стратегия може да донесе значителни рискове за петролния картел, особено за страните членки, които зависят от по-високите цени на петрола, за да поддържат държавните разходи.
Финансовото състояние на Илон Мъск претърпя сериозен удар, като нетната му стойност се сви драстично след публичния му конфликт с Доналд Тръмп.
Анализаторът от UBS Брайън Мередит ревизира прогнозата си за акциите от клас B на Berkshire Hathaway, като намали целевата цена от $606 на $59, но запази рейтинга „покупка“.
В ход, невиждан от десетилетия, Министерството на финансите на САЩ започна историческо обратно изкупуване на облигации на стойност $10 милиарда – най-голямото в историята – насочено към ценни книжа с падеж между средата на 2025 г. и средата на 2027 г.
Кевин Уорш, бивш член на Управителния съвет на Федералния резерв, се превърна в ключова фигура в спекулациите за това кой може да оглави централната банка на САЩ.