Икономиката на Русия продължава да страда – напрежението расте

Руската икономика е подложена на все по-голям натиск поради налагането на западни санкции след инвазията в Украйна. Това доведе до вътрешни дебати сред политиците относно управлението на произтичащите от това предизвикателства.

В отговор централната банка на страната свика извънредно заседание за обсъждане на потенциални корекции на лихвените проценти. Целта е да се стабилизира рублата, след като стойността й спадна под 100 за долар. Спадът на приходите от износ, съчетан с нарастващата зависимост от вноса, увеличаването на военните разходи и ускоряването на инфлацията, допринесе за това решение.

Този ход доведе до редки публични разногласия между официалните лица. Кремъл работи за намаляване на опасенията, свързани с обезценяването на валутата, която през тази година е загубила около една четвърт от стойността си. Едновременно с това те се опитват да изтъкнат положителните аспекти на стимулирания от дълга растеж, който преди това допринасяше за обезценяването на рублата.

Владимир Милов, бивш заместник-министър на енергетиката, който понастоящем е в изгнание, изрази мнение, че страната изпитва недостиг на чуждестранна валута. Вносът се е възстановил до предвоенните нива, но сега идва предимно от Китай, Турция, Централна Азия и Емирствата, а не от западни източници. Тази промяна е довела до ситуация, в която се изисква плащане в чуждестранна валута, а не в руска рубла.

Продължаващите санкции обхванаха различни сектори, като засегнаха бизнесмени, свързани с правителството, и достъпа на страната до чуждестранни военни ресурси.

Предвид изключването им от западните съдилища, руските компании дори се обърнаха към Хонконг за арбитраж на спорове.

Въпреки тези предизвикателства има някои положителни признаци за Москва. През първите седем месеца на годината приходите от петрол и газ отбелязаха значителен спад поради ембаргото и ценовите ограничения, наложени от Г-7. През юли обаче тези приходи започнаха да се възстановяват.

Русия също така намери начини да заобиколи тези ограничения. Неотдавнашен анализ на Financial Times разкрива, че завишените транспортни разходи са позволили на руските фирми да печелят повече от продажбите на суров петрол в Индия, отколкото първоначално са предполагали.

Освен това Москва е пренасочила вниманието си към износа на зърно от Украйна, по-специално пшеница, ечемик и царевица. Тази стратегия включва действия като насочване към черноморското пристанище Одеса. По този начин Русия цели да създаде възможности за собствения си износ. Като най-голям износител на пшеница в света, Русия постигна рекордна зърнена реколта през 2022-23 г., а реколтата през настоящата година се очаква да бъде също толкова богата.