Готов ли е Близкият изток да се откаже от търговията с долара?

Все повече държави обмислят или участват в двустранни търговски сделки, използвайки валути, различни от щатския долар.

Тази промяна се обуславя от фактори като разширяването на търговските отношения на Китай и въздействието на американските санкции, особено след силния отговор на Запада на руската инвазия в Украйна.

В региона на Близкия изток и Персийския залив има пречки за преодоляване при преминаването от долар към валути като китайския юан, но Пекин активно насърчава тази промяна.

В резултат на западните санкции, наложени след нахлуването на Русия в Украйна, ключови руски банки бяха изключени от деноминираната в долари услуга за финансови разплащания SWIFT, а активи на централните банки на стойност около $300 милиарда бяха замразени.

Тези действия дадоха нов тласък на продължаващите усилия на държави като Китай, Индия, Русия и Иран, за създаване на алтернативни системи за разплащане и сетълмент.

Китай, като най-голям търговски партньор на Саудитска Арабия, отбеляза, че през 2021 г. обемът на търговията между двете страни се е покачил над $81 милиарда. По време на посещението си в Рияд през декември китайският президент Си Дзинпин отправи призив към държавите от Близкия изток и Персийския залив да преминат към юана за двустранна търговия, включително за петрол.

Богатите на въглеводороди държави от Персийския залив отбелязаха значително увеличение на търговията с Китай през последните две десетилетия, което повдига въпроси защо транзакциите се извършват в чужда валута, когато съществуват задълбочени двустранни търговски отношения. 

Саудитска Арабия, например, става най-големият доставчик на суров петрол за Китай през 2022 г. с 1.76 милиона барела дневно, докато саудитският износ за САЩ е едва 435,000 барела дневно през същата година.

Повече от десетилетие Китай активно насърчава използването на своята валута, отчасти за да увеличи геополитическото си влияние, да отрази практиките на други държави и да се изолира от паричната политика и санкциите на САЩ. Наблюдава се напредък в търговията с петрол, като Русия, Иран и Венецуела вече търгуват с Китай в юани.

Въпреки това няма непосредствени планове за големи промени в курса на производителите от Персийския залив, които да се откажат от долара. Подобна стъпка би подкопала статута на долара като „сигурно убежище“, което би създало предизвикателства за държавите от Персийския залив с валути, обвързани с долара. Освен това опасенията се дължат на ограничения обем юани на пазара. Като отправна точка може да послужи частичен преход, първоначално насочен към търговията с нерудни продукти.

Предложението на китайския президент Си Дзинпин към държавите от Близкия изток и Персийския залив да преминат към юана може да бъде придружено от условия или отстъпки. Производителите от Персийския залив може да искат нещо в замяна – от САЩ или от Китай. Това може да включва обещанието на Си Дзинпин за всеобхватно сътрудничество в областта на енергетиката или помощ за развитие на високотехнологични отрасли. Това може да бъде и начин държавите от Персийския залив да дадат знак на Вашингтон, че съществуват алтернативни възможности.

Министърът на финансите на Саудитска Арабия Мохамед ал-Джадаан изрази готовност за уреждане на търговски споразумения във валути, различни от долара, като подчерта значението на дискусиите, които засилват световната търговия.

Макар че използването на юана в международната търговия остава ограничено, новите технологии, като например дигиталните валути на централните банки (CBDC), биха могли да играят роля за улесняване на търговията без долари в бъдеще. Обединените арабски емирства участваха в пилотен проект за китайския мост с множество CBDC, а Индия плати за някои руски товари, използвайки дирхами на ОАЕ. 

Освен това стана ясно, че Централната банка на Саудитска Арабия (Sama) е провела проучване за използването на CBDC, но не се е ангажирала публично с прилагането му.